Годишникъ 2020

Третото поредно издание на “Годишникъ” на дясна платформа “Консерваторъ” събира 32 автора, които разглеждат най-важните теми от изминалата година – по света и у нас. Не само проблемите, но и причините за тях и възможностите за тяхното решаване.

„Годишникъ“ се стреми да върне смисъла от задълбочения обществен дебат. Профанизирането на публичното говорене в ключови сфери от обществено-политическия, икономическия и културния живот пречи на сблъсъка на визии, ощетява креативността и разпилява потенциала на елитите да формулират ясни послания, пътища за преодоляване на кризите и постигане на просперитет на обществата. През последните 30 години в България разломът беше между комунизъм и антикомунизъм, но вече все по-отчетливо влизаме в ерата на битката между консервативно и либерално. Този сборник съдържа именно есенцията на консервативните идеи с днешна дата. Той е своеобразна консервативна платформа за бъдещето на България, Европа и света.

Когато светът спря да се върти

Изпращаме година, която не може да се определи по никакъв друг начин освен с цвета на корицата ни. Пандемията от COVID-19 освети многобройни проблеми, за които се знаеше, но които малцина изричаха на глас.

Светът, подчинен на идеологията „всичко е въпрос на гледна точка“ и „всяко мнение има еднакво по тежест значение“, се оказа неспособен да отговори на реална заплаха.
Западът, в преследване на минимално увеличение на маржове, видя колко зависим е от една държава на другия край на света, която никой не може да контролира.
Глобалисткият проект се сгромоляса, докато народите по инстинкт се обърнаха към
държавите си, за да бъдат „спасени“.

Хората обаче, точно като в приказката за лъжливото овчарче, дълго време подхранвани с далечни и неистинни опасности, не повярваха на тази. Защото науката беше оставена на „сциентисти“, защото лявата пропаганда в западните университети не допускаше да се чуе нищо друго освен нейния глас. Точно когато заплахата беше реална, хората,
логично, не повярваха на „експерти“ и „учени“, които до вчера им обясняваха, че има повече от два пола или които всяка година променяха датата на свършека на света, защото не сме преместили достатъчна част от индустрията си в Китай.
В световен план това беше подпомогнато от избирането на Джо Байдън за президент на Съединените Американски Щати, което неминуемо ще доведе до изместване на баланса към глобализация и мека политика спрямо бъдещия, вече безвъзвратно, хегемон – Китай.

Също като в САЩ протести имаше и у нас. Зад наглед справедливите искания хомогенна политическа алтернатива не се очертава, но това предстои да бъде решено само след два месеца – на избори.

Избори, които пък се очаква да бъдат своеобразен референдум и за нещо друго – вечната ни „болка отляво“ – Македонските земи. Д али в името на глобализацията и крехък съюз с неясно бъдеще ще захвърлим кръвта на предците си, предстои да разберем.

Консерваторите често биваме обвинявани в черногледство и песимизъм, в липса на проект или визия за бъдещето. Често, това е точно така. Но точно в тези смутни времена, устоите, на които стъпваме, на които са изградени обществото, държавата и цивилизацията, ни дават сили да кажем:

Колкото и страшно да изглежда настоящето, утре ще се срещнем отново