Философия на историята

В своето учение Шпан се позовава на трудовете на Платон и Аристотел, Тома Аквински и Майстер Екхарт, на философията на немския романтизъм и идеализъм. Развивайки своите теории, той влиза в остър конфликт с господстващите тогава научни течения и се обявява срещу индивидуализма и либерализма в социалните науки, срещу емпиризма, позитивизма и материализма във философията, срещу каузалното, количественото и срещу прилагането на математическо-механистичните методи в хуманитарните науки.

Той противопоставя на емпиризма и неговата причинно-следствена връзка универсализма, учението за целостта, нов метод, който заедно с понятията за цялост, структуриране, преструктуриране предлага всеобхавтна система от категории, които „ни позволяват да оценим пълнотата на света и духовния живот“.

Той описва обществото не като атомистична структура, като механичен сбор от индивиди, а като организирана структура. В рамките на това организирано цяло „всеки отделен член може да бъде адекватно дефиниран само по отношение на висшестоящата единица“ и йерархично структурираната социална единица има предимство пред индивида.

В предложения на българските читатели труд „Философия на историята“ Отмар Шпан поставя много интересни въпроси за същността и смисъла на историческия процес, свързващ минало, настояще и бъдеще, за движещите сили на историята и мястото на човека между материалния и духовния свят в историческия процес.

• Кой е Отмар Шпан
• ПредговорКНИГА ПЪРВА
  Предварителни размишления за същността на историята
• I. Историята като съвременност на миналото
• II. История на „Философия на историята“
  А. Натуралистична философия на историята
  1. Просвещението
  2. Вико
  3. Хобс, Лок, Волтер, Монтескьо, Русо
  4. Хердер
  5. Огюст Конт
  6. Лазо
  7. Бахофен
  8. Новата природонаучна философия на историята
  9. Историческите школи на науките за духа
  10. Обобщение
  Б. Преглед на идеалистическата философия на историята
  1. Историческите разбирания на древните
  индийски, ирански, гръцки и германски религии
  2. Християнско разбиране на историята. Августин
  3. Мистичната философия на историята
  4. Шелинг
  5. Хегел
  6. Към критика на Хегеловата философия на историята
  7. Късната идеалистична философия на историята
  8. Обобщение
• III. Въпроси и поводи за размисъл около понятието история
  А. Отричане на историята
  Б. Различните възможности за
  осмисляне на понятието история
  В. Научно разбиране на историята
  1. Природонаучна гледна точка в тесния смисъл
  2. Индивидуалистично разбиране
  3. Рационалистично разбиране
• IV. Същността на историческото събитие:
  преструктуриране на целостта
  A. Историческата взаимосвързаност
  като надвремево единство
  Б. Смислеността на историческата взаимосвързаност
  В. Свобода
  Г. Уникалност и повторяемост
  Д. Личност и род (обособеност и всеобщност)
  Е. Преструктурирането на целостта
  като най-висша концепция
  Ж. Творческата страна на преструктурирането
  З. Възхвала на историята
• V. Бележки върху историческите концепции
  и историческата методология
  А. Емпиричното учение за формирането на понятията
  Б. Неокантианската логика
  В. Възражения срещу неокантианската
  и емпиричната логика
  Г. Изграждане на понятията в светлината
  на учението за целостта
  1. Взаимоотношението на общото и единичното
  2. Теория и история
  3. Връзка между общото и единичното от
  самото естество на структурирането
  4. МетодологияКНИГА ВТОРА
  Учение за историческите категории
• I. Преглед на категориите и теоремите
• II. Преструктурирането като фундаментална
  категория на цeлостта във времето
• III. Съвършенство и несъвършенство, битие и дълг
• IV. Последователност от противоположности,
  или диалектика
  А. Общи пояснения
  Б. Диалектика и несъвършенство
  В. Несъвършенство и спасение
• V. Ред за преструктуриране
  А. Кръговратът, вълновото движение,
  връщането на същото
  Б. Прогрес
  В. Учението за различните епохи на културите
  Г. Диалектика
• VI. Основаване и разгръщане
  А. Общо обяснение
  Б. Съзерцание и действие
  В. Възражение
  Г. Действие и съразделност
  Д. Обобщение
• VII. Последствия от основаването и разгръщането
  като основна категория на реда за преструктуриране
  А. Необратимост на историческия процес
  Б. Критерии за историографията
  В. Относно връзката между реда
  за структуриране и реда за преструктуриране
  Г. Каква история се пише: на културата,
  държавата, общността или личността?
• VIII. Основаване и разгръщане в светлината на историята
  А. Основатели и завършители
  Б. Съвършени и несъвършени форми
  на основаването и разгръщането
  1. Чисто основаване и чисто разгръщане
  2. Неправилно основаване и неправилно разгръщане
  В. Съответствия, наблюдавани в процесите
  на основаване и разгръщане
• IX. Устойчивост и разрив
  А. Формални разлики
  Б. Какво е устойчивостта в хода на преструктурирането?
  В. Какво е значението на разрива
  в едно преструктуриране?
  1. Отрицателна стойност на разрива
  2. До каква степен разривът може да помогне
  за събуждане на продуктивните сили?
• X. Творческото съответствие и напрежението
  като причини за преструктурирането
  A. Творческо съответствие
  Б. Напрежение, или причината за преструктуриране
  1. Същността на напрежението
  2. Изначална ли е творческата сила на
  напрежението, или е производна? Диалектика
  В. Класификация на напреженията
  Г. Общи свойства на напреженията
  1. Скокът в мрака
  2. Незаменимостта на загубеното
  3. Събуждане на нови сили чрез напреженията
  4. Трагичното
  5. Устойчивост и стабилност на историческите
  образувания спрямо напреженията
• XI. Пълно осъществяване и ускоряване.
  Неестествеността на напреженията
• XIІ. Вътреобществените напрежения;
  напрежения в държавния живот
  А. Вътреобществени напрежения
  1. Преглед
  2. Йерархията в рамките на
  вътрешнообществените напрежения
  3. Съответстват ли си напреженията?
  4. Разлики в способността на напреженията
  5. Взаимовръзката на разривите и напреженията
  Б. За напреженията, възникващи в държавния живот
  1. Вътрешен преврат
  2. Войната
  3. Преселения (миграции)
  В. Взаимопроникване и обособяване на културите
  1. Теоретични размишления
  2. Преглед на историята на
  културните взаимопрониквания
  3. За някои вътреобществени напрежения
• XIII. Напреженията, породени от предпоставките
  за съществуването на обществото
  A. Напрежения, породени от променящата
  се структура на населението
  1. Напрежение между младостта и старостта
  2. Теорията за смяната на поколенията
  3. Напрежение между мъжа и жената. Хермафродитизъм
  Б. Напрежения, породени от расата и околната среда
  1. Човешки типове или раси
  2. Околната среда
  В. Някои бележки относно единството
  на органичния живот
• XIV. Обобщение на теорията за
  йерархията на напреженията
• XV. Носителите на напрежение – велики водачи
  и техните антиподи
  А. Носители на процеса на преструктуриране
  Б. Общностите като носители на
  процеса на преструктуриране
  В. Великите личности и техните антиподи
  1. Творческият дух
  2. Сили на злото
  3. Йерархията и класификация на водачите
  4. Силите на злото като носители
  на исторически напрежения
  5. Напрежение и страдание
• XVI. Еднородност във времето
  A. Равномерно разпределение във времето
  1. Произход, или съвместно преструктуриране
  на еднородното
  2. Произход и първоначало
  Б. Категории на стадиалната еднородност във времето
  1. Кръговрат и неогенезис
  2. Времеви етапи, или епоха
• XVII. Еднородността на различните епохи
  А. Еднородността на различните епохи,
  или тяхната „пряка връзка с Бога“
  Б. Типология на епохите
  В. Съответствие на епохите,
  правилният времеви момент
  Г. Пулс на историята (исторически ритъм)
  Д. Реципрочна свързаност във времето
• XVIII. Самостоятелен живот на структурни
  елементи на историческата цялост
  А. Свобода
  Б. Съдба
  В. СлучайностКНИГА ТРЕТА
  Метафизика на историята
• I. Натуралистични и идеалистични подходи
  към въпроса за историческото развитие
  A. Натуралистична гледна точка
  1. Историята като природа.
  Факти от палеонтологията
  2. За така наречените закони
  на историческото развитие
  3. Въпросът за единството на човешкия род
  Б. Ненатуралистичната гледна точка води
  до откриването на творчеството в историята
  В. Върху теорията на творчеството и хода на историята
• II. Теорията за творчеството като
  основа на философията на историята
  A. Разликата между изначалното,
  съхраняващото и производното творчество
  Б. Творчество и отцепване
  1. Същността на отцепването
  2. В какъв смисъл може да се говори за света,
  външен по отношение на Бога?
  В. Светът като пълнота от съответствия на духа
• III. Овременяването на творчеството
  (продължение на теорията за творчеството)
  А. Защо структурирането не е достатъчно?
  Б. Зависимост на посредника от времето
• IV. Ходът на историята и нейният закон
  А. Началото
  Б. Езикът
  В. Най-висшият закон на историята
  1. Религията
  2. Науката
  3. Относно други сфери на културата
  4. Завършекът на историята