Спасителното упование

Невена Крапчева е дъщеря на видния революционер, публицист, главен редактор и собственик на най-престижния у нас преди 9 септември 1944 г. вестник „Зора“ – Данаил Крапчев. Родена е на 31 март 1927 г. в София.

Споделила съдбата на цяла генерация българи, върху които тегне клеймото „син/дъщеря на народен враг“ и чийто живот преминава в изселвания, в преследвания и в невъзможност да реализират потенциалните си способности, тя посреща дългоочакваната промяна на 10 ноември 1989 г. с въодушевление. Включва се активно в процесите на демократизация с поредица от статии и интервюта.

Надарена с остър ум и аналитична мисъл като баща си, Н. Крапчева изразява позиции и идеи, ориентирани не толкова и не само към текущите събития, а преди всичко към бъдещето. Въпреки нелогичните избори, правени през годините от значителна част от нашия народ, тя беше убедена, че ще настъпи ново просветление, ще се случи историческо чудо на бързо узряване и възкресяване на националните и нравствените ни ценности.

Нейното автентично слово дано ни вдъхне упование.

Физически, жестово и поведенчески покойната Невена Крапчева винаги ми е напомняла фигурата на Надежда Манделщам. Както великата „нищенка-подруга“ на Осип Манделщам живееше десетилетия само с една цел – да измъкне от небитието, да съхрани личността и творчеството на поета, така и Невена Крапчева сякаш разбираше своя граждански и семеен дълг в това да опази и предаде на следващите поколения интелектуалния огън и порядъчността на своя зверски убит от шумците баща Данаил Крапчев.

Милен Радев, публицист

Берлин

• I. ПОЛИТИКА И МОРАЛ
  • Прашката на Давид
  • Власт и управление
  • Един личен спомен
  • Наследството
  • Спящата красавица
  • Фуршет
  • Морганистичен брак
  • Timeō Danaōs et dōna ferentēs
  • Средната класа
  • Политиката беше не прогерманска, а пробългарска
  • Институции без държавност
  • Държава без институции
  • Спасителното упование
• II. СИНОВЕН ДЪЛГ
  • Съдът, който стъпка закон и морал
  • Шокиращ ме въпрос
  • Конституционният дух не допуска два критерия
  • Престъпление без разкаяние
  • Дълг на цялото общество
  • Духовната култура трябва грижливо да се гради
  • Убиха го двойно
• III. АКЦЕНТИ
  • Забравеният политик и меценат
  • Печатът
  • Изписаната българска стомна за него имаше не
    по-малък чар от платната на импресионистите
  • Благост и толерантност
  • Ирационална кампания тревожи духа на Яворов
  • Камбаната на свободната мисъл трепти
  • Милосърдието не е слабост, а сила
• IV. НЕИЗЛЕКУВАНИ РАНИ
  • „Не така, Бадев, не така!“
  • Жигосаният – Данаил Крапчев пред безпристрастния
    съд на прогледналите потомци
  • Основна ценност – човешката личност
  • Преди да тръгнем към трудното бъдеще
  • От всички нас зависи дали ще настъпи неовъзраждане
  • Неизлекуваната рана в сърцевината на нацията
  • Неморално е невижданият и нечуван терор на
    комунистите да се представя като антифашизъм
  • Не съм загубила надеждата за едно ново просветление
  • Като се отказват от избор, хората наказват
    бъдещето на нацията
  • Абсурдно е Пирински да претендира за обединител
  • Моралната пропаст между българите
  • Има с какво да се гордеем като партия
  • Три са събитията, бележещи рухването
    на посткомунизма
  • Да пробудим нашата обща воля
  • Измъчва ме чувството за безполезност на моя живот
• V. ТЕАТЪРЪТ – ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
  • Дълбок и стилен спектакъл
  • Някои проблеми на драматизирането
  • Детето продължава да чака…
  • Три постановки на Народния театър за младежта
  • „Идиот“ (Откъс от драматизация)
• VI. КОЯ БЕ НЕВЕНА КРАПЧЕВА
  • Политическият скандал или темата на седмицата
  • „Добро утро, господин Крапчев!“
  • Непримирима
  • Не мога да повярвам…
  • Тя разбираше всичко
  • Моята по-малка братовчедка
  • Завещаните ключове
• ПРИЛОЖЕНИЕ
  • Античният и християнският свят (Платон и Достоевски)

– Послеслов
– Източници
– Показалец на някои лични имена