Преговорите свързани с Берлинския договор 1875-1886

Луи Мари Адолф Левеск, барон д’Аврил, е френски дипломат, писател и преводач. Интересува се главно от християнския Изток (Балканите и Близкия изток) и от епическата и популярна литература на Средновековието. Публикува пътеписи под псевдонима Сирил.

Настоящата книга представлява неговия основен труд, посветен на развитието на Източната криза, освобождението на България и последвалия фатален за нея Берлински конгрес. Авторът започва своето изложение далеч преди него, с турските реформи от средата на ХІХ век, и проследява причините за тяхното неизпълнение. После преминава през Кримската война, засегната съвсем накратко и се спира основно върху развитието на Източната криза от 1875-78 г.

Книгата е ценна за българския читател с непреднамереното отношение на автора към нашия народ и неговата трагична съдба. Същевременно той е безпощаден в критиката си към тесногръдата политика на Дизраели лорд Биконсфилд, лорд Солсбъри и консервативната партия по Източния въпрос, фетишизираната цялост на Турция и безсмислената конфронтация с Русия заради Балканите. Неслучайно е преведена на български език още в първите години на Княжество България.

Като приложение към тази тази книга е поместен и откъс от негов пътепис – “Сантиментално пътешествие из славянските страни”. В него Д`Аврил описва под формата на разговори, провели се на кораб плаващ по Дунав, впечатленията си от България. Разговорите са между англичанин, унгарец, сърбин, българин, грък, румънец и французин, като са представени различни моменти от онова време – заселването на татарите и черкезите, техните набези срещу българите, българските бунтове и четническото движение на Филип Тотю и Хаджи Димитър, обявяването на Българската екзархия, последвалата схизма, българо-гръцкия антагонизъм, румънското високомерно и презрително отношение към българите и вижданията на автора за развитието на източните народи.