Наръчникъ

Тази книга може да се нарече литературен експеримент или дори – комуникационен експеримент. Иван Стамболов говори за догмите на православието, за Църквата, за богослужението, но не на езика, на който се очаква да се случи това, а на езика, на който пише своята ярка и добре позната на всички публицистика. Така, както сам споделя, се надява да разшири публиката и да привлече към тематuкaтa u хора, които до този момент не са проявявали интерес и са имали или никакви, или изопачени представи за християнството, създало великолепната цивилизация, на чиито постижения се наслаждаваме.
Формално книгата е сборник от лични обръщения към кръщелниците на автора, измъчван от угризения, че не общува достатьчно с тях, не е изпълнил дълга си и не им е казал онова, което е бил длъжен да им каже като техен кръстник.