Дойран – разкази

Трите войни, които България води в началото на 20 век, оставят голямо отражение върху творчеството на българските писатели от този период. Наред с редица спомени, очерци, научни трудове, които излизат след войните, те присъстват и като основна или съпътстваща тема в много художествени произведения. В тях българските творци представят своя поглед върху събитията от двете Балкански и Първата световна войни, техните последствия и отражението им върху българския народ.

Такава е и целта на белетриста и запасен офицер Кирил Искров. Сам участник по бойните полета, той пресъздава атмосферата на военните години в България под формата на кратки художествени разкази. Избира за име на своя сборник една от най-славните български военни епопеи – „Дойран“. Разказите му не описват само военните действия на фронта, нито се ограничават само в периода на войните, а обрисуват случки както преди тях, така и след приключването им. Героите им са както военни, така и обикновени хора от тила. В тях присъстват всички лица на войната – героичното и трагичното, благородното и уродливото.

След повече от 100 години от тези събития, отдавна живеейки в мирни времена, имаме възможност чрез тези разкази да се запознаем с войната в различните ѝ измерения и проявления.

• Неизвестният
• Артилерийският наблюдател
• Барабаните
• Взводният командир
• Бранници зидари
• Дойран през май
• Знаменосецът
• Старият звънар
• Конници
• Офицерът
• Светла
• Напусната казарма
• Учителят
• Генералът
• Дойран
• Чичо (1)
• Родината
• Шинелът
• Колко хубаво беше там…
• Пленници
• Храброст
• Чичо (2)
• Жената на работника
• Зад фронта
• Вечерна песен