Дневникът на един беглец

“Революцията е среднощната агония на една отиваща си епоха, когато виденията за бъдещето се явяват само през кръвта и потта на умиращия. В революцията умира това, което е грохнало и старо. А когато отмине анархията на зората и настъпи утрото, човек отново става и дете. Тогава една силна власт го хваща за ръката и го връща към реда, закона, църквата и сутрешната литургия в присъствието на Бог.”

“Дневникът на един беглец” представлява разтърсващ личен разказ на Сесил Тормай за болшевишката революция в Унгария. Писателка, интелектуалка, известна с патриотичните си възгледи и обществената си дейност, Тормай е издирвана в цялата страна от агентите на Унгарската съветска република. Разчитайки единствено на помощта на приятели и добрината на непознати, тя се придвижва дегизирана и под фалшиво име между различните места, където се укрива.

Тормай описва не само отчаянието на обезправените унгарци и терора на комунистическите силоваци, но и тихата решителност на силно набожните ѝ сънародници да преживеят този кошмар, вярвайки в силите на своя народ. Личният ѝ коментар за политическата и социалната ситуация в комунистическа Унгария е плавно вплетен в разтърсващите преживявания в състояние на постоянен страх. Тя води този дневник като предупреждение към бъдещите поколения за това до какво могат да доведат фанатичната отдаденост на утопични идеи и насилственото налагане на един нов социален ред, който силно контрастира на традиционните обществени разбирания и ценностна система.

Унгарска съветска република

След края на Първата световна война за кратък период от време нововъзникналата, след разпада на Австро-Унгарската империя, независима Унгария преживява две революции. Втората от тях я превръща в съветска република по болшевишки образец, която обаче просъществува само 133 дни

Начело на Съветска Унгария застава Бела Кун. През ноември той оглавява няколкостотин унгарски болшевики, които с помощта на съветско финансиране са прехвърлени от СССР в Унгария. По това време страната се намира в стопански и политически хаос – хиперинфлация, масова безработица, недостиг на основни стоки, голям брой бежанци от загубените територии. Бела Кун умело използва ситуацията, за да се добере до властта и да наложи комунистическа диктатура.

Новото правителство предприема по-радикални мерки дори от тези на съветските власти. Частната собственост в страната, включително земята, е национализирана. Опитите да се преодолее недостигът на храни чрез насилствени реквизиции по селата не постига голям успех, а инфлацията расте. След неуспешен опит за преврат през юни Кун налага свиреп червен терор,  който взима няколко хиляди жертви.

Унгарската съветска република се разпада през август 1919 г., когато, след настъпление, румънската армия влиза в Будапеща, а водещите унгарски болшевики бягат в СССР.

– ГЛАВА I
– ГЛАВА II
– ГЛАВА III
– ГЛАВА ІV
– ГЛАВА V
– ГЛАВА VI
– ГЛАВА VII
– ГЛАВА VIII
– ГЛАВА IX
– ГЛАВА X
– ГЛАВА XI
– ГЛАВА XII
– ГЛАВА XIII
– ГЛАВА XIV
– ГЛАВА XV