Дамян Илиев – офицерски живот

Историята на тази книга започва съвсем неочаквано. Аз отдавна колекционирам снимки от българското Беломорие. Един мой приятел в София случайно намерил край кошовете за боклук изхвърлена кутия със стари снимки. Имало и черно тефтерче, с пожълтели от времето страници, както и увит в стара хартия някакъв немски медал и няколко лични документа. Снимките очевидно били от Беломорието, а също и от моя град Кърджали. Веднага се заинтересувах и придобих за своята колекция тази случайно намерена купчина стари снимки.

Оказа се, че те някога са били собственост на полковник Дамян Илиев, един забравен днес офицер от 10-ти пехотен Родопски полк. Снимките и вещите отразяваха времето от обучението му във Военното на Негово Величество училище през 1916 г. до края на 50-те години и пазеха спомена за този достоен български офицер.

Заинтригуван, започнах да издирвам някаква информация за Дамян Илиев: имах дълга кореспонденция с ДВИА (Държавен военно-исторически архив), многобройни посещения на Държавен архив Кърджали, с интерес се рових из стари вестници и детайлно проучвах самите снимки. Важна информация даваше и войнишкото му тефтерче, където той е записвал стихове, мислите си и е отбелязвал местата на своята служба.

И така, стъпка по стъпка, беше възстановен почти целият живот на един от хилядите български офицери, които достойно са служили на своята родина България.