Четвъртото поредно издание на “Годишникъ” на дясна платформа “Консерваторъ” събира 31 автора, които разглеждат най-важните теми от изминалата година – по света и у нас. Не само проблемите, но и причините за тях и възможностите за тяхното решаване.
„Годишникъ“ се стреми да върне смисъла от задълбочения обществен дебат. Профанизирането на публичното говорене в ключови сфери от обществено-политическия, икономическия и културния живот пречи на сблъсъка на визии, ощетява креативността и разпилява потенциала на елитите да формулират ясни послания, пътища за преодоляване на кризите и постигане на просперитет на обществата. През последните 30 години в България разломът беше между комунизъм и антикомунизъм, но вече все по-отчетливо влизаме в ерата на битката между консервативно и либерално. Този сборник съдържа именно есенцията на консервативните идеи с днешна дата. Той е своеобразна консервативна платформа за бъдещето на България, Европа и света.
Сивата година
Годината, в която колкото повече всичко се променяше, толкова повече си оставаше същото. Коронавирусът не си отиде, а мерките за ограничаването му се появяват отново регулярно. Ваксини вече има, но се оказва, че са нужни все нови и нови дози. Към момента никой не знае кога пандемията ще приключи и още по-важното – дали. Намираме се в сивата зона между бялото от вчера и черното, че това ще бъде новото нормално.
Във вътрешнополитически план, новото редовно правителство ще е без ГЕРБ и ДПС…засега. Бяха необходими избори три пъти, плюс два тура за президент, за да бъде установена победа на „здравите сили“, които изглежда (към момента на написване на този текст), че ще съставят правителство. Дори най-големите оптимисти и привърженици на „партиите на промяната“ не прогнозират твърде дълъг срок на управление. С него изгряха отново забравени фигури от правителството на Виденов, а БСП изведнъж се оказа от гореспоменатите партии на промяната. Македонският въпрос продължава да не е решен по един или друг начин. Отново в Сивата зона, без да се знае дали ще излезем към бялото или към черното.
В Капитолията, на която всички са волни или неволни подражатели – САЩ, имаме нов президент, посрещнат с овации и въздишка на облекчение от глобалната либерална общност. Към момента Джо Байдън се проваля във всяка политика, различна от линията на неговия предшественик Доналд Тръмп, а от друга страна продължава политики, за които последният беше яростно критикуван – като например отношението с Китай. Разочарованието на собствените избиратели на Байдън е единствено съпоставимо с възхитата при избирането му. Ситуацията и тук е сива.
В европейски план канцлерът Меркел – за добро или лошо, вече не е начело на Европа. Новото правителство там ще е още по-вляво. Същевременно пък Макрон, начело на другата важна държава в Европейския съюз, завива леко вдясно, притискан от Льо Пен и новата звезда – Ерик Земур. Там изборите са по-важни за континента, отколкото обикновено. В европейските институции също няма някакво съществено движение. Зелените безумия продължават с пълна сила, споровете с Полша и Унгария – също. Сив застой.
Ние? В най-успешната за платформата година, според метриките, сме се постарали да ви предоставим и най-голямото издание на Годишникъ досега. Корицата е сива, очевидно.
Каква ще е на цвят догодина – очевидно това е въпросът, на който ще трябва да си отговорим.
Всички



