Дейвид Ървинг

Дейвид Ървинг

Дейвид Джон Каудел Ървинг е британски историк, един от най-видните изследователи на Втората световна война и Третия райх. Роден е на 24 март 1938 г. в Брентууд, Есекс, Англия. Баща му военноморски офицер, участник във Втората световна война. Учи физика в Кралския колеж в Лондон, но историята се превръща от хоби в негова професия. Първоначално работи в редакциите на списания. После заминава за Западна Германия, където работи в стоманолеарната на Тисен в Рур като обикновен работник. Там научава и много добре немски език.

Сред най-известните произведения на Дейвид Ървинг са „Разрушаването на Дрезден“, „Войната на Хитлер“, „Войната на Чърчил“, „Гьобелс“ и „Нюрнберг: Последната битка“.

В работата си Ървинг използва значителен обем архивни материали, дневници, кореспонденция и свидетелства на непосредствени участници в събитията, част от които към момента на първите му публикации са били малко известни или неизползвани от други изследователи. Характерен за книгите му е стремежът да реконструира решенията и събитията чрез документи и от гледната точка на висшите политически и военни ръководители на воюващите държави.

Наред с широкия интерес, който книгите му предизвикват, редица негови интерпретации са предмет на сериозни спорове сред историците.

Особено оспорвани са възгледите му относно ролята и осведомеността на Адолф Хитлер за унищожаването на европейските евреи и публични изявления на Ървинг, с които той отрича или поставя под съмнение някои безспорно установени факти за холокоста, включително използването на газови камери за масово убийство. По някои от тези въпроси впоследствие Ървинг променя или коригира свои по-ранни твърдения в светлината на допълнителни доказателства.

Тези въпроси са разгледани подробно и в британското съдебно дело Irving v Penguin Books and Deborah Lipstadt (2000), заведено от самия Ървинг за клевета. След анализ на представените исторически материали и експертни заключения съдът отхвърля иска му и приема, че в редица случаи той е представял историческите извори избирателно и ги е интерпретирал в подкрепа на предварително възприети от него тези.

Настоящите издания дават на българския читател възможност да се запознае непосредствено с текстовете на Дейвид Ървинг и да ги оценява в контекста както на използваните от автора документи и свидетелства, така и на последвалите исторически изследвания и критики.

Независимо от споровете около част от неговите интерпретации, книгите на Ървинг заемат свое място в историографията и в продължаващия дебат за историята и интерпретациите на Втората световна война.