Хиро Онода
Хиро Онода е японски военнослужещ. Той е младши лейтенант, разузнавач в Императорската армия на Япония по времето на Втората световна война, който не се предава след капитулацията на Япония през 1945 г. и се укрива във Филипините до 1974 г. След 29 години укриване на остров Лубанг бившият му командир идва лично от Япония, за да го освободи от длъжност.
Роден е на 19 март 1922 г. в Кайнан, префектура Вакаяма. Той е от древно самурайско потекло и баща му е сержант в 4-та кавалерийска бригада до 1943 г., когато е убит в Китай. Когато Хиро е на 17 години, отива да работи в търговската компания в Ухан, Китай. Когато е на 18 години е повикан на военна служба в пехотата на Императорската японска армия.
Онода е обучен за разузнавателен офицер. На 26 декември 1944 г. е изпратен на остров Лубанг, Филипините. В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения, включително над американската радарна станция, филипинските полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 – тежко ранени.
През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Сузеки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично оказва. Би се завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. Майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и му връчва заповедта, която го освобождава от дълга му.
Онода добива известност след завръщането си в Япония. Издава автобиография за живота си като партизанин във война, която е била свършила отдавна. Филипински документален филм, интервюиращ жители на остров Лубанг, разкрива, че Онода е убил няколко души, които не е споменал в автобиографията си. Японското правителство му предлага голяма сума пари, като неизплатена надница, но той отказва. След като най-накрая е склонен да приеме парите, той ги дарява на храма Ясукуни.
Онода, обаче, не е щастлив от цялото внимание, което му се отдава, и от промяната на традиционните японски ценности. През април 1975 г. той последва примера на по-големия си брат Тадао и заминава за Бразилия, за да отглежда говеда.
След като научава за японски тийнейджър, убил родителите си през 1980 г., Онода се връща в Япония през 1984 г. и основава младежки образователен кампус.
Той посещава отново остров Лубанг през 1996 г. и дарява 10 000 долара на местното училище. Жена му, Мачие Онода, става глава на консервативната Японска женска асоциация през 2006 г. След това прекарва по три месеца в Бразилия всяка година. Удостоен е с медала за заслуги Сантос-Думонт от бразилските военновъздушни сили на 6 декември 2004 г. На 21 февруари 2010 г. е удостоен с титлата „Гражданин на Мато Гросо до Сул“.
Почива в Токио след усложнения от пневмония на 16 януари 2014 г., на 91 години.