Сотир Нанев
Сотир Томов Нанев е български военен, офицер и писател от Македония. Роден е през 1897 г. в Прилеп.
Напуска Македония още като юноша в 1910 г., след насилията, съпровождащи обезоръжителната акция на младотурския режим, и се установява в София. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 18-ти артилерийски полк. След войните се включва в редиците на македонското движение, където гравитира около привържениците на Иван Михайлов. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и става адвокат.
След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Нанев влиза в редакцията на „Илинден“. Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България. Участва в подписването на Софийската декларация между Усташа и Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации. Работил е като инспектор в Българска земеделска банка и като директор на Собственишка кооперативна банка.
Сотир Нанев е един от първите български офицери, които влизат в Македония при установяването на българското управление в областта. През 1943 г. е назначен за областен директор на Битоля. През есента на 1944 г. Нанев участва в опита за прогласяване на Независима Република Македония. При отстъплението на германските войски от Гърция Сотир Нанев освобождава задържаните в затвора на Битоля партизани, поради което получава смъртна присъда от генералния щаб на Германия. С помощта на македонските партизани се завръща със семейството си в София на 2 октомври 1944. Ден по-късно – на 3 октомври – е извикан за справка от новите власти и изчезва безследно от дома си.