Смисълът в живота

l

Автор: Мартин Ралчевски

l

Страници: 296

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-10-9

За книгата

По този роман задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Помнете ми думата! Но не само, защото е значим и смислен. А заради едно обикновено, човешко и най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет! И което заслужава да живее!

Атанас Филков

 

Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпроса за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ!

Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко драскотини и много любов. Такава чиста и неподправена любов може да се даде на човек единствено свише. Затова докосне ли те веднъж – отнасяш я със себе си завинаги!

Ани Костова, БНР „Хоризонт”

ОТКЪС

—————-

Предговор

Първата мисъл, която се утвърди в мен, след като прочетох книгата, бе, че по нея задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Но не защото е жива и смислена и е изградена върху реални събития. А заради едно обикновено, човешко, но най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет и което заслужава да живее!
Ще призная, че известно време се чудех каква всъщност е тази книга – красив трагичен роман или задълбочено богословско съчинение. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че е и двете. Колебаех се също кой би бил по-правилният предлог в заглавието – „в“ или „на“? Защото от тази малка смяна е възможно да се промени концепцията на цялото. Според мен, ако Ралчевски бе избрал да използва „на“, щеше да избяга от главната цел. „Смисълът на живота“ звучи философски, но и експонирано, защото сме се наслушали на подобни капитални фрази. А където има „в“, ни се подсказва, че трябва да се влезе в нещото, да го осмислиш, анализираш и чак тогава да започнеш да го живееш.
Сигурен съм, че този стойностен роман ще запали в повечето от вас трепет към Бога и ще ви утеши по начин, който е надрационален! Защото вярата и любовта на главните персонажи, Николай и отец Павел, към Христос и България въздействат трайно и дълбоко.
Затова уверено ще кажа, че ти, скъпи читателю, ще намериш тук скритото ключе към безценната ти душа, в която е възможно да откриеш освен изпепеляваща любов, за която не си подозирал, така и отговора на най-значимия въпрос – смисъла в живота!

Атанас Филков

Пролог

Момчето се приближи до стария монах.
– Защо хората не са щастливи? – попита плахо то.
– А ти как мислиш?
– Предполагам, че е… защото светът е загадка и те не могат да намерят отговор на въпросите си.
– Не е заради това! – отговори монахът.
– А защо тогава?
– Защото не знаят въпросите, на които трябва да търсят отговорите!

Някъде в Западните Родопи

Където има вяра, винаги има щастие!

А. С. Пушкин

 – А вие за какво сте тук? – обърна се възрастната жена към бащата и момчето, които чакаха редом с нея и с другите хора под паянтовия планински навес.
Очите на бащата се напълниха със сълзи.
– Не е от хубаво – опита се да отклони въпроса той.
Жената обаче простосърдечно продължи да настоява.
– Беше осем годишен… – след известно колебание заговори с болка бащата, оправяйки одеялото, с което бяха покрити краката на момчето – … и много обичаше да играе футбол. Във всяко свободно време бе навън с децата от квартала и… риташе. Един ден се прибра задъхан, изцапан, гладен и… – Той направи пауза и изгледа момчето с умиление. – Оплака се, че го боли коляното. Дясното коляно. Болката му бе толкова силна, че не можеше да си сгъва крака. Помислихме, че е травма. Заведохме го в близката болница. Там го прегледаха и му направиха рентгенова снимка. Нямаше нищо тревожно. Изписаха му обезболяващи лекарства и така… докато две седмици след това не го заболя и другото коляно.
– Беше по-късно, татко – прекъсна го момчето. – Мисля, че лявото ми коляно се поду след около месец.
– Прав си, моето момче – поправи се бащата, а по бузата му се стече сълза, която обърса с длан. – И… лошото започна. Заведохме го отново на лекар. Този път го прегледаха по-сериозно. Взеха му кръв, направиха му още рентгенови снимки и… Извинявайте, но не ми се говори повече.
– Съжалявам! Мога ли с нещо да помогна? – натъжи се жената.
– Да помогнете?! – поклати тъжно глава бащата. – Виждате го как изглежда. Младо момче е, а е в… инвалидна количка. Кой баща и изобщо кой родител може да понесе това?! Погледнете! Краката му са… кожа и кости! Какво ли не опитахме, къде ли не бяхме, с кого ли не се срещахме. Всички лекари, професори и всякаквите там специалисти казваха, че нищо не може да се направи. И ние се предадохме. Явно това е… съдбата му. Но предполагам, досещате се, че… въпреки че според лекарите всичко е загубено, в нас все още тлее някаква надежда. Някой ти казал нещо, втори те посъветвал друго, трети те насочил нанякъде. И ние се хващахме като удавници за сламка.
Жената се натъжи още повече. Приближи се до момчето и сложи ръка на рамото му.
– На колко си години? – попита тя с треперещ глас.
– На 17 – отвърна то.
– Значи си в това положение от… девет години?
Момчето кимна, а бащата въздъхна с такава болка, че всички се обърнаха.

 26 години по-рано

Животът – това е някакъв многостепенен изпит,
който трябва да бъде взет. Но защо? Не знам.

Борис Акунин

 Беше облачно, но меко и приятно за средата на есента. Слънцето се показваше от време на време зад облаците и огряваше посетителите в кварталното кафене. Някои вдигаха за миг глава нагоре и се усмихваха. Радваха се на последните дни от циганското лято.
Николай също погледна с премрежен поглед към небето.
– Всичко ми напомня за нея! Всичко! Минаха толкова години, а тя е непрекъснато тук – каза той и удари гърдите си с юмрук. – Сега, като се връщам назад, животът ми изглежда като сън… Беше краят на август. Времето вече не бе така топло както в средата на лятото и вечер хората се разхождаха по главната улица на Приморско с връхни дрехи. Имаше доста млади хора, семейства, влюбени двойки, деца, чужденци… а аз бях с баща ми. Знам, че звучи странно, защото бях на двайсет[В худ.текст не е прието да са пълните форми, не е четивно.] и две години, но е така само на пръв поглед. Баща ми беше току-що опериран и се нуждаеше от придружител. Сутрин ходехме бавничко до плажа. Той лягаше на сянка и винаги с лице към морето. Гледаше водата и почти не говореше. Аз се къпех, печах се, четях книга, разговарях с хората наоколо, а той бе вперил взор в морето като хипнотизиран и му се любуваше. Вечер излизахме да вечеряме и да се разхождаме. Той ме държеше под ръка, спирахме се често и разглеждахме сергиите. Тогава минахме покрай единствените в града два аквариума с онези специални малки рибки, които, като си потопиш краката във водата, започват да ядат мъртвите ти кожички. На столовете пред тях се бяха настанили двама влюбени. Момчето обясняваше нещо на момичето, а то се заливаше от смях. Ние се спряхме за момент и ги загледахме. И изведнъж чудото се случи. Датата бе 29-и, а денят вторник. Зад аквариумите стоеше тя! Беше седнала на пластмасов стол и, приведена леко напред, четеше малка книга. Косата й бе тъмноруса, дълга и права. Падаше от двете страни на раменете и ги покриваше като воал. Очите й сияеха.

Съдържание

^

Предговор

^

Пролог

^

Някъде в Западните Родопи

^

26 години по-рано

^

Наши дни

^

Епилог

^

Послеслов

За автора

Творчество

РОМАНИ 

  • Безкрайна нощ (2008)
  • Горски дух (2009)
  • Полубогиня (2010)
  • 30 паунда (2012)
  • Измама (2013)
  • Антихрист (2016)
  • Смисълът в живота (2019)
  • Вечност (2021)

СБОРНИЦИ С РАЗКАЗИ

  • Емигрант (2014)
  • Душа (2018)

ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ

  • Безкрайна нощ
  • Смисълът в живота
  • Аборт
  • Монах

АВТОРСКИ БЛОГ

www.ralchevski.blogspot.com

Мартин Ралчевски е православен християнски писател. Издатели и продавачи в книжарници споделят, че неговите книги винаги предизвикват интерес сред читателската аудитория.

Роден е на 4 март 1974 г. в гр. София. Завършва средното си образование в елитното за времето си училище на „Левски“ в София с профил академично гребане и плуване.

Духовно му проглеждане за Бога и вярата се случва, когато е на 16 годишна възраст.

Малко след това той прекратява професионалните си спортни занимания и се обръща изцяло към Православието и теологията. Кандидатства в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е приет за редовен студент със специалности богословие и география. След завършването на висшето си образование работи като преподавател в Софийската Духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. След това, като докторант, написва дисертация на тема „Свидетели на Йехова – критичен анализ“. Научен ръководител му е проф. Тотю Коев. По време на докторантурата си работи и като асистент в Богословския факултет в София по предмета Инославни и нехристиянски изповедания (вярвания).

Неговата обществена писателска дейност започва, когато взима участие като каскадьор в легендарния филм „Троя“, с участието на Брад Пит, в Мексико. Там той започва да пише стихотворения на български и на английски език. След завръщането му в България се появява неговия първи роман „Безкрайна нощ“, който тогавашния директор на издателство „Сиела“ Светлозар Желев квалифицира като завладяващ и смазващ и предрича успех на Ралчевски на писателската сцена.

В този период Мартин Ралчевски се жени. Една година след това му се ражда син, а няколко години по-късно и дъщеря. През 2009 г. той се премества със семейството си в югозападна Англия. По това време на книжния пазар вече има издадени три негови романа. В чужбина той написва още пет романа, два сборника с разкази и четири филмови сценария.

Критиците и взискателните читатели определят творчеството на Ралчевски като емоционално, християнско и задълбочено. То често провокира към сериозни и екзистенциални размисли. Поради тези причини постепенно той се превръща в любим автор на много четящи българи в страната и в чужбина.

През 2019 г. му се ражда още едно дете, момиче, и децата му стават три.

Сборникът му с разкази „Душа“ е на първо място по продажби в страната за няколко поредни месеца след издаването му според популярната класация на „БГ книга“.

Романът му „Безкрайна нощ“ е издаден на английски и руски езици.

Романът му „30 паунда“ е издаден на немски език.

Очаква се романът му „Смисълът в живота“ (Изд. „Еделвайс“) да бъде филмиран.