ген. Никола Жеков

Никола Тодоров Жеков е роден на 6 януари 1865 г. в Сливен. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в мъжката гимназия в София.

През 1883 година става юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище. През 1898 г. кап. Жеков завършва Торинската генералщабна академия. През 1901 г. е вече майор и е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище. На 1 март 1912 година е назначен за началник на Военното училище.

През Балканската война (1912 – 1913) полк. Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.

От 6 юли до 21 септември 1915 г. ген. Жеков е министър на войната, след което е назначен за Главнокомандващ на Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918). През септември 1918 г. заболява тежко и заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия. През 1921 г. се завръща в България и е осъден от Третия държавен съд на 10 години затвор като виновен за Втората национална катастрофа. След три години е амнистиран.

През следващите години ген. Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, пише книги на военна тематика и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. През 30-те години на ХХ в. е сред идеолозите на безпартийното управление и национализма в България.

На 3 септември 1944 г. емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд.

Ген. Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария.