Невена Крапчева

Невена Данаилова Крапчева (31 март 1927–20 февруари 1998) е дъщеря на забележителния публицист, редактор и собственик на най-авторитетния до 9 септември 1944 г. български вестник „Зора“ Данаил Крапчев. Баща ѝ е убит още на 10 септември в град Горна Джумая, а post mortem е осъден от Шести състав на т.нар. народен съд на смърт и конфискация на цялото имущество. Съпругата му Неша Станишева остава с три деца и без покрив над главата. Семейството е изселено в Добруджа, а Невена и по.малката ѝ сестра Ружка са изключени от Софийския държавен университет.

Умната, надарена и с бунтарски нрав млада жена работи в началото за единия хляб каквото се случи. Когато с големи мъки на семейство Крапчеви е разрешено да се приберат в София, Невена Крапчева, благодарение съдействието на режисьора Кръстьо Мирски, започва да публикува театрални рецензии в сп. „Театър“, подписани с „Невяна Данаилова“ или „Н. Данаилова“. Някои нейни рецензии са излизали с името на известна актриса или други псевдоними. Помагала е като секретарка и на големия дипломат и публицист Симеон Радев.

След като съпартийците на Тодор Живков го свалиха от власт на 10 ноември 1989 г. и започнаха промените за излизане от провалената социалистическа система, Невена Крапчева се включва активно в политическия живот. Тя е една от възстановителите на Демократическата партия на 19 декември 1989 година. Пише статии за вестниците „Знаме“, „Демокрация“, „Ново слово“ и други, търсят я за интервюта от многобройните излизащи по това време вестници. През цялото време полага огромни усилия, за да бъдат реабилитирани жертвите на болшевишкия следдеветосептемврийски терор.

През 2014 г. излиза първото издание на книгата ѝ „Спасителното упование“, събрала част от нейното слово. Днес това издание е библиографска рядкост.