Мартин Ралчевски

Мартин Ралчевски е автор на четири филмови сценария и тринадесет книги, сред които романа „Не затваряй очи“, по който бе създаден едноименният игрален филм.

Роден е на 4 март 1974 г. в София. През 1998 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалности богословие и география. По-късно работи като преподавател в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и като асистент в Богословския факултет на Софийския университет.

Пътят му към литературата започва постепенно, но с усещането, че писането е не просто професия, а призвание. През 2003 г. посещава Мексико, където взима участие във филма „Троя“ и прекарва там повече от три месеца. След завръщането си взема решението да напише книга. Това решение поставя началото на литературен път, който продължава вече повече от две десетилетия.

Мартин Ралчевски е автор на 13 книги, като почти всички от тях са романи. Това са:

„Безкрайна нощ“ – 2008 г.
„Горски дух“ – 2009 г.
„Полубогиня“ – 2010 г.
„30 паунда“ – 2012 г.
„Измама“ – 2013 г.
„Емигрант“ – 2014 г.
„Антихрист“ – 2016 г.
„Душа“ – 2018 г.
„Смисълът в живота“ – 2019 г.
„Вечност“ – 2021 г.
„Не затваряй очи“ – 2022 г.
„Последно обещание“ – 2024 г.
„100% любов“ – 2026 г.

Творчеството на Мартин Ралчевски трудно може да бъде поставено в рамките само на един жанр. Книгите му са изпълнени винаги с динамично действие, драматични съдби, силна любов, престъпления, вина, прошка, страдание, саможертва и неочаквани обрати, но зад всяка видима история почти винаги стои друг, един скрит, но много по-дълбок пласт. Това е вечният въпросът за смисълът на битието на човека и за неговата безсмъртна душа.

В неговите романи героите често се оказват поставени в тежки житейски ситуации. Те губят близки, правят грешки, изправят се пред последствията от своите решения и често търсят път обратно към доброто. Именно в тези моменти се появява основната тема, която свързва голяма част от творчеството му – възможно ли е човек да се промени, да бъде простен и да започне отначало.

Православната християнска вяра е съществена част от светогледа и литературата на автора. Тя не присъства единствено като външна тема или литературен декор, а като нравствена основа, през която са разгледани човешките избори, страданията и надеждата в много широк контекст.

Ралчевски разглежда литературата като непосредствена възможност да говори за човешката душа и за вечните въпроси, които почти всеки човек си задава в най-трудните моменти от своя живот.

ОТ ЛИТЕРАТУРАТА КЪМ КИНОТО

Особено място в творческия му път заема романът „Не затваряй очи“.

По книгата е реализиран едноименният игрален филм „Не затваряй очи“, на който Мартин Ралчевски е и сценарист. Филмът се превръща в естествено продължение на литературната му работа и пренася на големия екран темите за вярата, прошката, човешкото страдание и случването на чудото. Във филма участват едни от най-известните и обичани български актьори като Павел Попандов, Александър Кънев, Мария Каварджикова, Николай Урумов, Кръстю Лафазанов, Добрин Досев, Владислав Карамфилов, Ирена Милянкова, Георги Къркеланов, Ирен Кривошиева, Марин Янев, Христо Гърбов и др. На премиерата му, за пръв път в българката филмова история, присъстват заедно Българският Патриарх и Президента на България.

Лентата получава няколко международни признания, най-голямото от които е наградата за най-добър чуждоезичен филм на филмов фестивал в Лондон през 2025 г. в конкуренция от над четиристотин филма.

Поради успехът на филма киното се превръща във важна част от творческия път на Мартин Ралчевски. И, освен сценария на „Не затваряй очи“, той става автор и на още четири филмови сценария.

ЧОВЕКЪТ ЗАД КНИГИТЕ

Зад писателя стои човек, за когото семейството има особено значение.

Мартин Ралчевски е женен и има три деца. Дълги години той разкъсва живота си между България и Великобритания преди окончателно да се завърне в родината.

Животът извън България му дава възможност да наблюдава страната си от разстояние, като я преживява по особен начин, чрез спомените, езика, вярата и живия дух на нацията, които остава част от неговия вътрешен свят и цялото му творчество. Това усещане за принадлежност към България присъства винаги в творбите му. Независимо къде се развива действието, човешката съдба остава в центъра на разказа.

Мартин Ралчевски