Димитър Стоянов

Интервю с Димитър Стоянов

Представяме на Вашето внимание интервю с Димитър Стоянов – автор на книгата „Руската Атлантида. Разкази от гибелта на Руската империя.

Преди около месец излезе първата Ви книга – „Руската Атлантида“. Какво ви подтикна да я напишете?

Едва ли има нещо, което да ме е подтикнало в посока написването на тази книга, колкото това са направили моята родова история и моето семейно минало. Историческият път на Русия през ХХ век, особено в контекста на трагедиите, които са я съпътствали – Първата световна война, революцията, гражданската война, червения терор, гладомора, репресиите, Втората световна война и т.н. – не са само големи събития, засягащи цяла една общност. Всяко едно от тях може да бъде проследено в миналото на безброй семейства. Когато човек започне да се връща в миналото, то той извървява и един друг своеобразен път, който е от „частното“ към „общото“. В този смисъл личните съпреживявания стават основание за виждането на една по-голяма картина. С времето събитията от нея започват да пораждат въпроси, а тези въпроси да търсят своите отговори. По този път и аз, събирайки парченцата на моята родова история, стигнах до онзи момент, в който реших първоначално да пиша по темата с отделни текстове, а след това да започна оформянето на цяла една книга, свързана с различни епизоди от този конкретен период. А защо този период е важен? Защото той е предпоставка на всички последващи събития, които оформят двадесетото столетия, а оттам и до една не малка степен и съвременния международен порядък. Руската империя в своя териториален зенит е заемала една шеста от земната повърхност. Нейното изчезване в хода на революцията и гражданската война, както и появата на съветския строй, завинаги изменят хода на историята. Безброй днешни политически дилеми, касаещи не само Източна Европа, са следствие на бившата съветска действителност, а тя от своя страна е следствие на революцията.

Вашата книга не може да бъде определена като документална, нито е типична историческа монография. Вие сте избрали малко нетрадиционен начин, за да осветлите едно съдбоносно историческо събитие. Бихте ли дали малко повече подробности за начина, по който разказвате историята и причината да изберете точно тази форма.

Едно от нещата, на които са ме научили моите литературни, исторически и философски щения е, че всеки един автор, независимо от времето, в което пише, в един етап от живота си е бил повлиян от други хора, които са оформили неговия творчески мироглед. Сред моите любими писатели например е Светлана Алексиевич, която споделя, че тази роля в нейния живот е изиграл Алес Адамович. Достатъчно е да прочетем „Възел от усойници“ на Франсоа Мориак, за да видим влиянието на Достоевски. Джон Чийвър, майстор на късия разказ, е определян от своите съвременници като „Чехов от предградията“. Щяхме ли да имаме Хана Аренд, ако го нямаше Мартин Хайдегер? Моята книга не се превърна в типичната историческа монография заради един човек на име Едвард Радзински – руски писател, драматург, литературен критик. През 2008 г., когато бях осмокласник в гимназията, в регионалната библиотека в Стара Загора ми попадна неговата книга за Николай II. Самият стил, по който тя беше написана, начинът на представяне на събитията, дори самата подредба и жонглиране с думи и събития просто ме превзе. Няма друг автор, който да е повлиял така на моите разбирания, както това е направил Радзински. От неговото творчество всъщност се роди и самото заглавие „Руската Атлантида“. В „Николай II“ той разказва историята как като беден студент в Москва е живеел в комунална квартира заедно с една старица на име Вера Леонидовна Юренева, една от най-великолепните руски актриси от началото на ХХ век. След спектаклите ѝ нейните почитатели са се впрягали вместо коне на каретата ѝ и са я возили обратно до дома ѝ в Петербург. Вера Леонидовна разказва на Радзински за тази епоха, която тя нарича „Атлантида“. Оттам се роди и генералната ми идея, която осъществих с „Руската Атлантида“.

Темата за гибелта на Царска Русия след болшевишката революция през 1917 г. е сравнително слабо засегната в българската литература и историография. Ако човек иска да обогати знанията си по нея кои други книги бихте му препоръчали?

Като за началото бих препоръчал книгите на Едвард Радзински, Елизабет Хереш и Анри Троая, достъпни и на български език. „Платената революция“ на Елизабет Хереш е изключително изследване, издадено на български език. Същото може да се каже и за серията биографии на руските царе, написани от Анри Троая. Достъпни на български език са и книгите на Елен Карер д‘Анкос, която разглежда съдбата на Руската империя в контекста на геополитически и по-общи исторически тенденции – безспорно безценни изследвания. За владеещите чужди езици бих препоръчал задължително творчеството на Ричард Пайпс, който за съжаление не е преведен на български. Както и книгите на Робърт Масси.

След като Русия нападна Украйна на 24 февруари тази година, не може да не Ви попитаме по какъв начин събития, случили се преди повече от 100 години, които описвате в „Руската Атлантида“, се отразяват върху политиката на днешната Руска федерация? Или с други думи, какво може да извлече за себе си читателя на Вашата книга, което да му помогне да разбере по-добре случващото се в момента между Русия и Украйна?

Връзката между събитията от преди малко повече от век и съвремието, особено в контекста на руското нашествие в Украйна, съществува не само на историческа основа, но дори и на идеологическа. Руският президент Путин и неговото обкръжение са обсебени от идеята за историчност, историческата съдба на Русия и тяхната конкретна интерпретация по въпроса. Но дори и отвъд това – кой би бил способен да избяга от собствената си историческа съдба и наследство? Политическите решения се вземат в определени условия, които до голяма степен са продукт на миналото и на начина, по който то е оформило картата на света. Бихме могли само да спекулираме дали изобщо би се стигнало до Съветски съюз и днешното управление на Путин, ако Романови бяха останали на власт в Русия през 1917 г. Факт е също така, че първите украински политически режими – този на Скоропадски и Петлюра – се появяват именно след революцията в Русия. Има един великолепен анализ на Доминик Ливен за формирането например на ранния украински национализъм, към когото особено дейна подкрепа са оказвали Австро-Унгария и Германия с идеята да отслабят Руската империя при един бъдещ конфликт. В крайна сметка е важно да се знае, че няма как да се постигне цялостно разбиране на ситуацията към днешния момент без да се познава историята и миналото. Едмънд Бърк го е казал много точно – който не обръща поглед към предците си, не ще помисли и за своето потомство. „Руската Атлантида“ разкрива не една от страниците на историята, които са изиграли роля в оформянето и на съвременната международна карта.

„Руската Атлантида“ е от няколко седмици в книжарниците. Предполагам вече сте получили отзиви за нея от хора, които са я прочели. Може ли да ни споделите какви са реакциите на читателите, от които сте получили обратна връзка?

Бях много приятно изненадан от многото положителни отзиви, които получих от най-различни хора, прочели книгата. За всеки един автор е много приятно да чува такива мнения, особено когато става въпрос за неговото дебютно издание. Разбира се, има го и онзи момент на известно галене на егото, когато ти поискат автограф за книгата.

И накрая не може да не ви попитаме за бъдещи творчески планове. Планирате ли написване на нова книга или засега нямате такова намерение?

В момента, все още в първоначален вариант и на ръка, както много обичам да пиша, нахвърлям записки за книга за войната в Украйна, която ще преплита лични истории и размисли за всички онова, което настъпи след руското нахлуване на 24 февруари 2022 г. Моето семейство е много дълбоко свързано и с Русия, и с Украйна, и до много голяма степен аз пречупвам случващото не през някаква политическа призма, а през лична история и съпреживяване.

Остави коментар

Абонирайте се за нашия имейл бюлетин и научавайте първи за новите ни книги и промоции!