Мартин Ралчевски: Мисля, че това беше не просто филм за всички нас, а нещо като мисия

Здравей Мартине, знаем, че със създаването на филма „Не затваряй очи“ се осъществява една твоя дългогодишна мечта, но нека тръгнем от началото: Кога ти дойде идеята да се направи игрален филм по твой роман?

Идеята ме вдъхнови много отдавна. Беше през 2009 г., когато за пръв път се срещнах с подобен род филми за вярата, правени от православни екипи. Бях толкова силно впечатлен, че вътрешно се помолих да стори Бог чудо и някой ден и България да се сдобие с подобен филм за вярата и християнството. И ето – макар и след толкова години – чудото се случи!

За теб, като писател, не е ли малко трудно да пишеш сценарии за филми по собствените си книги? Или пък е точно обратното?

Всъщност ми е лесно, защото тези книги са като мои деца, аз познавам много добре текста и идеите и само преобразувам формата и рамката и съкращавам повествованието и фабулата. Разбира се сценариите са нещо съвсем различно от литературата. Те изискват много по-голяма концентрация и внимание, защото при тях всяка дума е важна, трябва да е поставена на правилното място и да е в точния контекст на действието.

Знаем, че си написал сценарии по няколко твои романа. Как се стигна до там точно „Не затваряй очи“ да бъде екранизиран?

Имам четири напълно завършени сценария, всичките от които биха могли да се превърнат във филми. Но как се стигна точно този да бъде забелязан от режисьора и от продуцентите аз не знам. Стечение на обстоятелствата е това, но това стечение за мен си е Божие чудо!

Разкажи ни малко за процеса по заснемането на филма, в който си взел участие и ти като сценарист. Това е първият филм, по който работиш. Какви са твоите впечатления от снимачния процес?

Аз бях толкова притеснен по време на снимките, да не би да се случи нещо лошо и всичко да пропадне, че сърцето ми беше постоянно свито. Ще дам един, може би не най-удачен, пример, но все пак беше нещо такова в душата ми тогава. То беше подобно на жена, очаквала да има дете много дълги години и накрая, когато, след много изпитания, тя забременява едновременно е безкрайно щастлива, но и тревожна да не се обърка нещо. Тя брои дните до раждането, стаила дъх, и очаква събитието с огромно вълнение. А филмът се снимаше много професионално. Режисьорът знаеше какво прави и го правеше умело. А пък актьорите бяха потънали в ролите си. Мисля, че това беше не просто филм за всички нас, а нещо като мисия.

„Не затваряй очи“ е историческо събитие за България, защото е първият православен игрален филм въобще, който е правен в нашата страна. Според теб ще помогне ли той и на други подобни проекти да видят бял свят?

Според мен това е едно добро и благословено начало, което вече е поставено. Сега доста хора от филмовия бранш ще обърнат внимание на този филмов жанр и да, аз вярвам, че рано или късно ще пожелаят да опитат да направят и други филми, подобни на този.  

Може ли да очакваме в бъдеще да се появи и друг филм по твой роман?

Аз съм последователен човек и съм сигурен, че зрителите ще искат да видят продължение точно на този филм. Защото това е нормално и закономерно. Затова вече съм готов с това продължение. То всъщност е адаптация на романа „Последно обещание“. Николина е вече възрастна, а Анна е млада жена. Историята е позната, защото книгата е на книжния пазар от няколко месеца и е вече известна. Сценарият по този роман е вече готов и ако има продуцентски интерес към него, той лесно ще се превърне във филм. Вярвам, че с Божия помощ това е само въпрос на време.