Интервю с Мартин Ралчевски

Еделвайс: Здравей, Мартине, надявам се те намираме в добро здраве. Колкото и да не ни се иска, не може да не засегнем темата, която в момента вълнува цял свят. Разкажи ни къде те намираме и как се справяш със създалата се ситуация?

Мартин Ралчевски: Здравейте, слава Богу, добре съм. Аз имам свое мнение по тази тема с китайския вирус, т. нар. корона вирус, която е, че това невиждано „чудо“ се случи, за да се провери доколко светът е способен да се подчини безпрекословно на заповедите на една скрита световна власт в сянка. И този опит, за съжаление, премина успешно. Всички държави безпрекословно се подчиниха. Дали тази изолация е добро нещо е друга тема. Само по себе си, ако се абстрахираме от страха около тази пандемия и погледнем спокойно какво всъщност се случва, безспорно ще установим действието на някаква нова скрита диктатура.

Само преди няколко дни излезе в трето издание твоят първи роман „Безкрайна нощ”. Коя беше основната причина да поискаш той отново да види бял свят, след като минаха толкова години от неговото второ издание?

Основната причина бе, че тази книга е особено любима на моите читатели. Те често я поставят в топ три на моите книги, въпреки че е деликатно да се направи подобно обобщение, защото вкусовете и предпочитанията на всеки човек са различни. Но ако трябва безпристрастно да обобщя – най-много запитвания към мен през годините относно изчерпани мои книги е имало за „Безкрайна нощ“, „Горски дух“ и „Антихрист“.

Това е дебютният ти роман и той е посветен на първото ти дете. Знаем, че първата рожба винаги има особено значение за един човек. В този смисъл какво е значението на този роман за твоя творчески път? И въобще какво трябва да знаят за него читателите, които не са го чели? 

Той е моето прохождане в литературата и в този смисъл душата ми е излята напълно в този роман. Като се замисля днес допускам, че е възможно да има дори такива места в книгата, които заради сърдечността си да изглеждат наивно, но това съм аз. За мен цялостното послание е водещото. Аз никога не мисля как ще изглежда дадено мое писание в очите на околните, а винаги съм себе си. Написах книгата в периода 2005 – 2007 г., веднага след като синът ми Адам се роди (към днешна дата Мартин Ралчевски има общо три деца – един син и две дъщери – бел. ред.). Неговата поява на бял свят бе съдбоносна за мен. И той наистина стана един малък вдъхновител и покровител на тази книга. Тези, които не са чели романа, трябва да знаят, че една съществена част от него е насочена към Мексико. Много от нещата, които разказвам и описвам в последната част на книгата са преживяни от мен, когато бях в тази интересна и екзотична страна.

Миналата година издателство „Еделвайс” издаде последната ти засега книга – „Смисълът в живота”. Тя беше много добре посрещната от читателите и затова преди месец се наложи да отпечатаме нов тираж. На представянето ѝ ти сподели, че имаш голямото желание по нея да се направи филм, който да бъде първият игрален православен филм в България. Ще ни кажеш ли дали има развитие в тази посока? Ще има ли филм „Смисълът в живота”?

Издателство „Еделвайс“ направи много за мен и аз никога няма да забравя това. Но онова, което те всъщност направиха в перспектива, е за целия български народ, а не лично за мен. Защото чрез издаването и разпространяването на тази книга те посяха семенцето, от което, дай Боже, ще израсте първият в нашата филмова история християнски игрален филм. Книгата е прочетена досега от няколко продуцента и режисьора и имам уверения, че има реалния потенциал да се превърне във филм. Но, за мое съжаление, това се оказа труден и дълъг път. Въпреки това обаче аз съвсем не съм се отказал и продължавам да вярвам, че е въпрос само на време. Както каза литературният критик Атанас Филков в своята рецензия за романа: „Рано или късно това ще се случи!“

В „Смисълът в живота” ти засягаш освен религиозната проблематика и национална такава, като действието на романа акцентира върху обезбългаряването на Родопите. Какво те накара да пишеш за този проблем?

Аз смятам, че това е най-важният въпрос, пред който е изправена нашата родина! Истинският проблем на България съвсем не е повсеместната корупция, слабата икономика, бедността или мюсюлманско-арабския натиск по южната ни граница, а е именно обезлюдяването на територията ни! Затова аз съм убеден, че всеки общественик, който има жива съвест, трябва да говори прямо, ясно и постоянно за този изключително важен въпрос за всички нас.

Знаем, че от вече около 10 години ти не живееш в България. Като човек, който има поглед отвън, по-лесно или по-трудно е да се пише за проблемите в нашата родина?

Мисля си, че е по-трудно. Защото макар и да следя непрекъснато българските новини и духом да съм в България, ако човек не е физически там, неговият поглед винаги в известна степен ще е малко пречупен. Но има и нещо друго – гледайки България отвън човек сякаш вижда повече положително, а това генерира вяра и надежда, която понякога е заразна в добрия смисъл на тази дума. Разбира се, нямам предвид в политически план, а единствено в духовен.

Разкажи ни малко за начина си на писане. Как се ражда една книга при теб? Имаш ли целия сюжет на книгата в главата си, преди да започнеш да пишеш, или просто сядаш пред белия лист и моментното ти вдъхновение рисува действието?

Преди да започна да пиша винаги идеята ми е ясна и дори целият сюжет и повечето сцени са вече главата ми. На практика се получава така, че, поради липса на време, често мислите ми са доста по-бързи и не винаги успявам да ги запиша, а когато после седна пред компютъра те често са си отишли – помня основното, но ми е трудно да възстановя конкретните описания и мисловни диалози. Съжалявам за това, но никога не се ядосвам.

Заради извънредното положение и съпътстващата икономическа криза, издателският бизнес в България е изложен на големи трудности. Затова Асоциация „Българска книга” стартира кампания „Купи 1 книга”, която цели да мотивира всеки българин да купи поне една книга и така да подпомогне книгоиздаването. Като автор и съответно човек от тази гилдия, какво би призовал нашите читатели? Защо е важно във времена, когато със сигурност ни предстоят материални лишения, да не се лишаваме от един духовен продукт, какъвто безспорно е книгата?

Изцяло подкрепям тази инициатива! Този, който пръв се е сетил за нея и я подел, заслужава огромно уважение и признателност, защото това е един прекрасен начин хората да се размърдат и да си поръчат една или две книги онлайн. Те често идват и с безплатна доставка. Какво по-хубаво може да има от това в тези дни на ограничено движение, след като човек чуе новините и изгледа например един интересен филм, да посегне после към някоя нова книга по негов избор.

В последния ни въпрос, разбира се, трябва да те попитаме за твоите бъдещи творчески планове. Какво да очакват верните читатели на Мартин Ралчевски?

Бъдещи ми планове са през 2021 г. на книжния пазар да се появи моят нов роман „Вечност“. Както казва Богдана Сирокова, която е рецензент на романа: „Той е далечно продължение на „Смисълът в живота“, но без да има пряка връзка с него.“ Много се надявам, предвид неблагоприятните нови извънредни обстоятелства в света, това все пак да се случи безпрепятствено и тези, които го очакват, да го получат скоро без проблеми. За най-нетърпеливите от тях записах в аудио-формат малка част от него в аванс. Това е една МОЛИТВА, която героят Мирослав Спасов изрича при конкретни обстоятелства в контекста на случващото се. Благодаря на Бог за всичко в моя живот, на моите читатели, които ме приемат и които ме обичат и на издателство „Еделвайс“ за професионализма и доверието. Бог да ви благослови!