Георги Ст. Георгиев

Георги Стоянов Георгиев е български писател и военен деец от XX век. Роден е на 4 декември 1896 г. в София, в семейството на кадровия военен полковник Стоян Георгиев. Поради политическата конюнктура след 9 септември 1944 г. остава малко известен на широката публика. Приет от мнозина (като проф. Михаил Арнаудов) за един от най-добрите български писатели между двете световни войни, той не е харесван от комунистическата власт и след 1944 г. няма възможност да развива литературна дейност.

Георги Ст. Георгиев завършва Първа софийска мъжка гимназия, негов класен ръководител е видният възрожденец и просветен деец Благой Димитров.

След завършване на гимназията Георгиев кандидатства и е приет за редовен студент по „Право“ в Софийския университет.

Началото на войната заварва Георгиев в 1-ви курс на СУ. Постъпва в Школата за запасни подпоручици в Княжево и изкарва съкратения курс в нея. През септември 1916 г. като офицерски кандидат заминава за Северния фронт в Добруджа. Зачислен е като взводен командир в 3-та рота, 1-ва дружина, 41-ви полк, 1-ва пехотна софийска дивизия.

На 19 септември 1916 г. в първата атака на Кубадинската позиция е ранен в гърдите и лявата ръка. След дълги перипетии той завършва лечението си в софийската болница „Червен ръст“. За раняването получава първия си орден „За храброст“. През март 1917 г. за заслуги е произведен в звание подпоручик.

През април същата година Георгиев, заедно с полка си, е пратен на Южния фронт в Македония. Вечерта на 1 май 41-ви пехотен полк заема позиции на завоя на река Черна.

Умира на 83 години през 1980 г., на 5 януари, в София.

“Изпълних дълга си докрай, като написах спомените си от войната „Един от първа дивизия“, които за седем години претърпяха пет издания…”