полк. Борис Дрангов

Борис Дрангов е български офицер, военен педагог и деец на ВМРО. Роден е на 3 март 1872 година в Скопие. През 1891 година е приет във Военното училище в София.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония, за да се вкючи във въстанието. Участва в Балканската война и Междусъюзническата война и е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През 1916 г. е създадена Школа за запасни подпоручици в Скопие и Дрангов е назначен за неин началник. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на забележителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава.

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. По-късно същата вечер умира от раните си.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.