проф. Богдан Филов

Богдан Филов е български археолог, преподавател и политик. Той е министър-председател на България в периода 1940 – 1943 г., регент е на малолетния цар Симеон II през 1943 – 1944 г.,  а освен това е министър на народната просвета от 1938 до 1942 и министър на външните работи в периода 1942 – 1943 г.

Роден е на 28 март (10 април нов стил) 1883 г. в Стара Загора, в семейството на подполковник Димитър Филов и съпругата му Елисавета.

По време на войните за национално обединение на Филов е възложено да оглави научна мисия в Одринска Тракия и Македония, за да разкрие, опише и събере археологически и етнографски паметници.

Започва преподавателската си кариера през 1914 г. като частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет, а от 1920 г. е редовен професор, титуляр на Катедрата по археология и история на изкуството. Заема поста на ректор на университета в периода 1931 – 1932 г.

През 1929 г. е избран за действителен член на БАН, а в периода 1937 – 1944 е неин несменяем председател. Филов е основател и постоянен директор на Българския археологически институт, открит през 1921 г.

Обвиняван е за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. По време на комунистическия режим името му е зачеркнато от научната и политическа сфера.

Когато Червената армия нахлува в България Филов не напуска родината. Арестуван е в Чамкория (дн. Боровец) няколко дни след преврата и е изпратен под конвой в София. На 21 септември е изпратен в СССР, където престоява почти три месеца. След завръщането си в България е хвърлен в Софийския затвор, а малко по-късно е изправен пред Народния съд.

Осъден е на смърт, а наказанието е изпълнено на 2 февруари 1945 г.