Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.“

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма. През 1944 г. се записва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнавателно дело. Изпратен е на остров Лубанг със следната заповед: „Абсолютно ви е забранено да загинете от собствената си ръка. Може да отнеме три години, може да отнеме пет, но каквото и да се случи, ние ще се върнем за вас.“ Следващата заповед младши лейтенант Онода получава след тридесет години. Между тези две заповеди нищо не го отклонява от пътя на воина. Разпръснатите над джунглата листовки, известяващи края на войната и заповедта за капитулация, дочутите радиоемисии от Япония – всичко това е сметнато за вражеска пропаганда.

В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения американската радарна станция, филипинските полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 – тежко ранени.

През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Сузеки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично оказва. Би се завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. Майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и му връчва заповедта, която го освобождава от дълга му.