Второто поредно издание на “Годишникъ” на дясна платформа “Консерваторъ” събира 32 автора, които разглеждат най-важните теми от изминалата година – по света и у нас. Не само проблемите, но и причините за тях и възможностите за тяхното решаване.
„Годишникъ“ се стреми да върне смисъла от задълбочения обществен дебат. Профанизирането на публичното говорене в ключови сфери от обществено-политическия, икономическия и културния живот пречи на сблъсъка на визии, ощетява креативността и разпилява потенциала на елитите да формулират ясни послания, пътища за преодоляване на кризите и постигане на просперитет на обществата. През последните 30 години в България разломът беше между комунизъм и антикомунизъм, но вече все по-отчетливо влизаме в ерата на битката между консервативно и либерално. Този сборник съдържа именно есенцията на консервативните идеи с днешна дата. Той е своеобразна консервативна платформа за бъдещето на България, Европа и света.
Гласът на здравия разум
Изминалата година беше успешна за „Консерваторъ“ – платформа, създадена от обединението на „Мисъль“ и „Петте Кьошета“. Успешна не само заради това, че сега сме по-големи отпреди, не само защото тазгодишното издание „Годишникъ“ е с повече автори, по-обемно и по-разнообразно. Успешна, защото през изминалата година успяхме да постигнем нещо много по-важно: Да останем единствените. Единствените, които са на мнението на нормалния човек, единствените, които се стремят да изкажат неговата позиция.
Не мнението на тази или онази партия, не мнението на този или онзи олигарх, на щедра чужда фондация. Но най-същественото – останахме едни от малкото, които не са сектанти. Които не се доверяват сляпо на лидер, партийна повеля или чутото по масмедиите.
Събитията през изминалата година бяха многобройни – надявам се да сме успели да отразим на страниците на това издание поне повечето от тях така, както можем – без истеричност и догматичност.
Защото истината е, че нормалния българин никога не е бил сляп последовател или истеричен сектант – и със сигурност никога краен. По времето на Втората Световна война в България не е имало фашисти и нацисти, точно както по времето на комунизма групичката фанатични комунисти никога не е била голяма – овластена от чужда държава — да, но обект на масов, макар и прикрит, присмех.
Точно същият присмех, на който подлежат днешните неокоминтерновци, които сляпо вярват на брътвежите, идващи от защитниците на умиращия либерален консенсус. Нашата задача е да бъдем просто гласът на здравия разум, за да можем да изградим утре нещо по-добро. Като съхраним всичко ценно –
това, което ни прави българи, европейци и свободни хора




