Царят говори

l

Автор: Цар Борис III

l

Страници: 170

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-15-4

За книгата

Всяка дума на един монарх, казана публично, повече или по-малко приема характер на държавен акт. Затова неговите речи по различни поводи са исторически документи от първостепенна важност.

В настоящото издание са събрани речи на цар Борис III от 1912 година, когато навършва пълнолетие, до 1938 година – 20 години след неговата коронация.

Известно е, че цар Борис III обичал да обикаля страната и да бъде както между туристи, работници, спортисти, студенти, така и в хижата на последния български селянин. Където се устройвало тържество или събор, откривала се железница или почивен дом, той отивал там, за да влезе в контакт със своите поданици от различни социални среди, да чуе техните искания, болки, радости и надежди. Тези срещи с народа сякаш го задължавали да се изкаже по икономически, технически, стопански и битови проблеми, да сподели какво е видял и кой път е най-разумен.

ОТКЪС

—————-

Уводни думи към първото издание от 1938 г.

Изминаха двайсет години от царуването на цар Борис III. Това е доста дълъг период, в който да се очертае една историческа личност да има своя история, със своя следа в живота на народа. Цар Борис прекарва тези двайсет години в доста неспокойна и напрегната атмосфера. Неговата воля, неговият характер са поставени на изпитание. Задачата му е не само сложна, но дори и драматична. Налице са противоречия от различно естество, проблеми от най-разнообразен характер; налага се да действа в нажежена политическа атмосфера, сред морален климат от разгорещени страсти и противоречиви интереси; народът е с отслабени духовни и материални сили, изпил горчивата чаша на несбъднати, разгромени народностни идеали. В такива условия цар Борис поема в ръцете си кормилото на българския държавен кораб. Има нужда от много сътрудници за задружна работа на различни фронтове, за да се възстанови разрушеното, да се лекуват рани, да се влее жива кръв в болен организъм. Като вдъхновен водач цар Борис се налага да поддържа, да насърчава, да напътства, да ободрява, да зове будни умове, честни сърца. Да се спасява, да се гради нова България. Едно от средствата му е срещата с народа, с негови представители. И смята за свой дълг да споделя какво мисли, какво е видял и кой път е най-разумният. Неговите речи по разни поводи са исторически документи от първостепенна важност. По тях не само съвременното поколение, а и бъдещите, както и историците на българското царство ще гадаят върху идеите на един държавен глава, върху идеалите на българския народ, върху разни моменти от следвоенната му история.

Ние не се съмняваме, че нашият труд ще бъде оценен с всичката му сериозност и ще бъде посрещнат от българския просветен народ с благосклонност и задоволство. Всеки български гражданин е длъжен да чуе и прочете какво е казал българският цар, какво е пожелавал и как се е произнасял върху най-значителните прояви на народния живот през един период от най-неспокойните години на новата ни история.

За да не останат тези речи някаква езотерична или пък просто суха официална литература, представяме литературно-психологическата студия на Н. Атанасов върху тях.

Досега те бяха разпръснати и публикувани в различни вестници. Не са били събирани на едно място, а който би искал да се осведоми за тях и да ги прочете, е трябвало да губи време в търсене.

С тази книга ние правим услуга както на просветеното гражданство, така и на историците и специалистите.

 I . ЛИТЕРАТУРНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ
ОЧЕРК

Човекът в словото

Един реалист от висш разряд

Всяка дума на държавния глава, казана публично, повече или по-малко приема характер на държавен акт.

От такова естество са и неговите речи. Обаче нашето гражданство, пред което те са били произнесени, най-често ги е приемало като някаква формална литература. Не е правен опит да се проникне в тях, да се доближат до една жива личност, със свой темперамент, пулс, с индивидуалност, обусловена от природата и от историческата среда.

Ние имаме дълг да разчупим официалния печат върху речите на царя, за да бликне струята на едно живо сърце. Само тогава те ще се почувстват, ще оживеят; тогава ще престанат да бъдат официален акт по задължение.

Да се проумеят и почувстват, да ни оживят един образ, една историческа личност – това е смисълът на нашите бележки.

Речите са изнесени пред слушатели, които е трябвало да се приобщят към идеите на една историческа личност. Но дали тe наистина са имали свободата на духа да се проникнат от тока на една душа, която не само по изключителното положение сред простосмъртните, а и по целия строй на своя всекидневен бит се отличава от другите граждани?

Държавният глава рядко се явява пред гражданството като обикновено човешко същество. Неговата поява винаги бележи особена мисия, важна стъпка в държавния живот. Речите на всеки гражданин имат белезите на средата, от която произхожда. Речите на държавния глава по своята идеологична линия не могат да се сложат в никоя категория сред речите на обикновените хора. Те са нещо като ръководни начала в служба на държавата. В тях се отразява мъдростта на човека, заел в историята на един народ най-високото място, отразяващ историческата съдба на тоя народ. В нашата държава големият конституционен фактор не е самодържец и абсолютен във волята си да строи народната история. Той има свое предопределение и своя мисия, строго посочени в Конституцията. Но в същото време държавният глава е израснал в сърцето и съзнанието на българския народ като негов реален символ, символ на българската държава, носител на върховните завети и традиции на българското племе, реален образ на българската държавническа мисъл.

Нашият държавен глава никога не е проявявал навиците и характера на някои монарси от по-старите народи. Той се чувства съвременен владетел, свързан със съдбата на своя народ и определил всичката си жизнена амбиция да бъде неразделна част от душата на българина. Честите му обиколки из страната и срещите му с хора от разни среди, особено с представители на широките народни маси, показват желанието му да опознае своята страна, както и да разбере душата на съвременния българин. Така постъпва само държавникът реалист, който насочва своите действия и определя отношението си към проблемите на времето не абстрактно, не по случайно хрумване, а с оглед на дадена действителност. Не субективните настроения на личността определят държавната политика, а внушенията на масовите настроения, дълбоката жизнена правда, родена в душата на чистия и здрав български дух.

Цар Борис е избродил надлъж и нашир своята страна, непрекъснато е търсил случаи да влезе във връзка с народа. Това е най-верният път да се запознаеш с неговия живот. Бихме си позволили едно сравнение – никога един истински творец писател не би хванал пулса на живота, ако не общува непосредствено с него. Също така един държавен глава, който има чувство за отговорност пред историята и се вълнува от съдбата на своя народ, не би успял да придобие държавническа мисъл и мъдрост, ако периодично не проверява пулса на народа, за да се проникне от неговата стихия и неговите настроения в различни моменти.

Политиците си приписват качеството, че са изразители на народните тежнения и на промените, приливите и отливите в народната душа. Те дори ни убеждават, че не са само наблюдатели, а имат и ролята на възпитатели.

Съдържание

^

Уводни думи към първото издание от 1938 г.

^

I. Литературно-психологически очерк

^

II. Идеологическото в речите на държавния глава

^

III. Речи

За авторА

Борис III е цар на България в периода от 3 октомври 1918 до 28 август 1943 година.


Автор на литературно-психологическия и идеологически очерк е Никола Атанасов.