Трите стопански системи

l

Съставили: Проф. Александър Цанков

l

Страници: 176

l

Корица: Мека

За книгата

През лятното полугодие на учебната 1941/1942 г. имах възможност пред една аудитория от студенти на Софийския университет да държа – във форма на лекции – 10 сказки на тема „Трите стопански системи: Капитализъм, комунизъм, националсоциализъм“. Тия сказки бяха стенографирани и сега ги правя достояние на по-широк кръг читатели. Ония, които са следили моите разбирания по стопанските и социални въпроси на нашето време, ще намерят там много познати работи и дори повторения. От години, особено през периода 1923/39 година, от университетската катедра, от парламентарната и обществена трибуна, аз сам застъпвах гледища и разбирания, които сега обобщавам в цялостен възглед по системния предмет на моите сказки.

Проф. Александър Цанков

ОТКЪС

—————-

УВОД

Отзаглавието на темата се досещате, че аз ще искам да ви занимая с трите стопански системи – капитализъм, комунизъм и националсоциализъм. Ще ви изложа, така както аз ги разбирам, както аз ги виждам, наблюдавам и както съм могъл да изуча тия три стопански и обществени системи, които днес са в кървава борба. Преди това искам да споделя с вас моите разбирания върху някои от основните елементи и въпроси, с които ние ще боравим при изучаването и разглеждането на тия три системи.
Преди всичко аз ще разгледам комунизма, капитализма и националсоциализма като икономически си¬стеми. Естествено е, разбира се, да се изясним най-напред върху понятието „икономически живот“, тъй както икономическият живот се формира и развива във всяка една от тях. В тях собствено ние изучаваме стопанския живот, неговите форми, задачите, които стопанският човек си поставя, и начините и средствата, с които той ги разрешава. Но веднага трябва да предупредя, че не ми е възможно и смятам това за излишно отнемане на време, да се впускам в подробни теоретически разсъждения върху основните понятия, предмет на стопанския живот и на политическата икономия като наука.
Теоретизирането и даването на конкретни, точни и изчерпателни дефиниции за най-елементарните понятия, с които ще боравим при изучаването и разглеждането на системите, които ни интересуват, би ме отвлякло твърде далече и аз се отказвам, не поради това че колкото едни понятия са по-прости и по-елементарни, толкова ние сме по-затруднени в тяхното точно определяне, но поради това, че аз приемам, че те са вам известни, че вие ги знаете. И наистина, някои от понятията, с които борави науката са тъй елементарни, и ние сме така срастнали с тях, че е излишно да се впускаме в теоретични разсъждения и определения.
При разглеждането на споменатите три стопански системи, както казах, ще искам да изложа пред вас икономическия живот, неговите форми и съдържание, как те в тия три системи се създават и развиват. С една дума ще искам да разгледам икономическия живот в капитализма, в комунизма и в националсоциализма.
Икономическият живот е само частично проявле¬ние от човешкия живот изобщо. Всички взаимодействащи фактори и условия, които определят и влияят върху живота, отразяват своето влияние и върху стопанския живот. Види се, това взаимно влияние на условията в живота е дало основание на някои учени, като например на известия професор по философия на правото Рудолф Щамлер (Wirtschaft und Recht, 1896), да смятат, че социалният живот на човека дава съдържанието и на стопанския, че стопанският живот, както казах, е частично проявление на социалния. Животът обаче е общ, цялостен, с различни проявле¬ния. Ние имаме икономически, културен, религиозен, политически и пр., и пр. живот. Затова Щамлер смята, че стопанският и социален живот трябва да се третират заедно, наравно, че политическата икономия и социологията са неразделни. Това само показва колко са близки тия две науки и как се преплитат областите на техните изучвания. Те са толкова тясно свързани по между си, че често пъти сме в затруднение да можем да разграничим и прокараме между тях ясна, строго очертана разделителна граница.
Икономическият или стопанският живот се занимава с нашите нужди, с начините и средствата за тяхното задоволяване. И политическата икономия като наука има за предмет имено изучаването на човешките нужди, на методите и способите за тяхното задо¬воляване. Като е дума за човешките нужди, трябва да кажем, че те отговарят на разностраността на човешкия живот. Както различни са проявленията на нашия живот, така различни и разнообразни са и човешките нужди. Може да се каже, че ние боравим не само с един голям комплекс, но с цял лабиринт от нужди: материални, духовни, физиологически, обществени, национални и пр. – едва ли бихме могли да ги изброим. При все това предмет на стопанската деятелност, следователно, предмет на политическата икономия са само известни нужди, ония, които изчерпват съдържанието на понятието „стопански живот“. Тия нужди обикновено се наричат материални нужди, защото средствата за тяхното задоволяване са от материален характер.
Общността или универсалността на човешкия живот, универсалността на средствата за издръжката и задоволяването на човешките нужди, в широкия смисъл на това понятие, е дало основание на друг икономист, на Отмар Шпан, да смята, че стопанската деятелност на човека се изчерпва в диренето, намирането и приспособяването на средствата за постигането на една цел – задоволяването на самия живот. Кратко и ясно той определя стопанската деятелност на човека и задачата на политическата икономия като наука за издирване на средствата за постигането на известни цели.
Разнообразието на целите, разбира се, отговаря и на разнообразието и на разностранността на самия живот. Ние обаче, повтарям, сме свикнали да смятаме като предмет на нашата стопанска деятелност намирането на средства за задоволяване преимуществено на нашите материални нужди.
Думата „стопанство“ или „икономия“ произхожда от старогръцката дума οἰκονομία, което значи управле¬ние на дом, на къща, а днес бихме по-основателно казали, управление на домакинство. С това се очертава още по-ясно задачата на икономическата наука и на сто-панската деятелност на човека – как да устрои своето домакинство, да го организира, да го ръководи с цел сам или в сътрудничество с тия, които съставляват домакинството му и сътрудничат с него, да си осигури средствата и начините за издръжката на живота, своя и на домакинството си.

Съдържание

^

Увод

^

Епохата преди капитализма – средните векове

^

Капитализмът като обществена и стопанска система

^

Капитализъм и империализъм

^

Революция в техниката и новите преобразования

^

Новите стопански и социални системи

^

Руският комунизъм

^

Комунистическата стопанска система

^

Империализмът на болшевишкия комунизъм

^

Националсоциализъм

^

Стопанските основи на националсоциализма

^

Нова Европа

За автора

Александър Цанков е изявен български икономист, професор по политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Същевременно той е политик и държавен деец на Царство България – водач на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, министър-председател на страната ни от 1923 до 1926 г.

Автор е на редица важни и основополагащи научни трудове – „Македонският въпрос и Балканският съюз“ (1906), „Войната на народите. Икономическа студия“ (1916), „Политическа икономия“ (1931), „Капитализъм и комунизъм“ (1933), „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм, националсоциализъм“ (1942). В емиграция написва две ценни мемоарни книги – „Моето време“ (1949) и „България в бурно време“ (1954).