СБНЛ и неговата борба – Един легоинер разказва

 

l

Автор: Иван Григоров

l

Страници: 208

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-07-9

За книгата

Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма.

И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени през идеологическите разбирания на авторите, като в преобладаващите случаи те са повлияни от марксизма.

Настоящата книга обаче е може би единствената по рода си. Защото нейният автор, Иван Григоров, е не само деен член на СБНЛ преди 9 септември, но и един от най-активните дейци на Легиона, след падането на комунизма. Както повечето легионери и той минава през месомелачката на комунистическия репресивен апарат. Осъден е от Народния съд на 10 години затвор за това, че е бил водач на легионерска секция в една бургаска гимназия.

Всичко това прави Иван Григоров много автентичен и ценен източник на информация относно СБНЛ. В книгата си, той се спира на най-важните исторически моменти и събития, маркирали развитието на тази организация. От създаването ѝ в началото на 30-те години на 20 век, та почти до наши дни. Също така е отделено внимание на основните характеристики на Легиона – идеология, структура, символи, униформи и т.н. Присъстват биографични данни за едни от най-емблематичните и известни дейци на СБНЛ. И всичко това е допълнено с богато приложение от автентични документи и снимки, някои от които за първи път виждат бял свят.

ОТКЪС

—————-

Вместо предговор

Цялата философия на историята не стига, за да обясни как СБНЛ – Съюзът на българските национални легиони – едно дви- жение, създадено от млади студенти и средношколци, се разви толкова бързо и толкова мощно, че със сведения за неговата дейност се пълнеха всички околийски, областни и централните полицейски управления на Царство България преди 9 септем- ври 1944 г. и милиционерските служби на Държавна сигурност впоследствие. Няколко пъти беше забраняван, засипван с лъж- лива пропаганда, членовете му бяха преследвани и тормозени от властта и комунистически терористи, но той въпреки това се разрастваше и оформи духовния облик на българските поколе- ния между двете световни войни.
Дирекцията на полицията през царско време състави негово подробното досие със заглавие „История на СБНЛ“, а комунис- тическата дирекция на полицията го допълни със „Справка за организационното състояние на СБНЛ в навечерието на 9 сеп- тември 1944 г.“ и по-късно с „Обобщена справка за създава- нето и дейността на СБНЛ от 1930 до 1951 г.“.
Както вековният дъб, устояващ на бурите, е поникнал от едно коренче, така и Съюзът на българските национални леги- они се роди в горещите патриотични души на шепа студенти идеалисти и създаде спасителната родолюбива идеология за национално мощна и социално справедлива България.
В родния обществен живот горещите души на българската младеж се запалиха и се разгоря този неугасим огън — Леги- онерството. Опитите да бъде угасен – с финансираната от Мос- ква комунистическа пропаганда, чрез забраните на българските плутократически правителства, чрез клеветническите кампа- нии от знайни и незнайни противници, бяха безуспешни. СБНЛ ставаше все по-мощен и маршът на легионерите по улиците и площадите на българските градове изтласка от там комуни- стите и създаваните от тях „фронтове“. 3амлъкна демагогската комунистическа агитация в средните и висшите училища.
Съюзът бе създаден като младежка организация – Съюз на младежките национални легиони – СМНЛ. Преди да бъде реги- стриран, съмишлениците му се събираха като приятелска ком- пания в стаичката на ресторант „Тауков“ в столицата. После в клуб на ул. „Раковски“, а след забраната – в пивница „Златното буренце“ на Борислав Тутев в италианския институт „Про Ори- енте“ в София, в дружество „Турферайн“, в студентските столове „Прелом“ и „Оборище“, в създаден за прикритие Съюз за проти- вовъздушна и химическа отбрана, в легалните младежки друже- ства Юношески туристически съюз, Младежки червен кръст, дру- жество „Юнак“, в дружествата на Съюза на младите бойци и др.
Силата на СБНЛ струеше от духа на патриотизъм, който зовеше за борба, жертви и дела. Такъв лозунг беше издигнат в печатните издания и по демонстрациите. Младите легионери настъпваха с устрема, с който Аспаруховите българи са щурму- вали византийските крепости, за да създадат на тяхно място България, и както легионерите на Г. С. Раковски са се сража- вали на Кале мегдан в Белград срещу чалмалиите! Правеха го с жертвоготовността на опълченците на Шипка, когато са спи- рали ордите на Сюлейман Безумний и са давали своя решаващ принос за освобождението на Отечеството.
Пример за легионерите бяха храбростта на нашите бащи през войните за национално обединение и вярата, че ние ще постигнем осъществяването на националния идеал, който те не успяха да постигнат.
С тези идеали на Възраждането легионерите вървяха към бъдещето, с клетвата на делегатите от Оборище:

„Бог и България – Единство в двойна плът. Бог и България –
На клетва ни зоват!“

С този идеал ние, легионерите, тръгнахме и притиснахме родоотстъпниците, пораженците, конспираторите и се осме- лихме да счупим веригите на Ньойския договор. Младото поколение ни повярва и ни последва. Водачът ни Иван Дочев казваше: „Ние не се броим – ние се борим“.
В тази национална борба всеки легионер стоеше твърдо на своя борчески пост.

 

Предговор от издателя

В ръцете си държите книга, която разказва за една органи- зация от недалечното минало и хората, свързани с нея. Но кол- кото значима и известна е била тази организация преди 1944 г., толкова малко се знае за нея днес. Извън тесния кръг на малкото оцелели легионери, техните близки и хората, които, дали поради исторически интерес или поради идейни сим- патии, се интересуват от Съюза на българските национални легиони, почти никой не знае за съществуването му и ролята, която той е играел между двете световни войни. Разбира се, основната причина за това са комунистите, които, като главни идеологически противници на легионерите, след идването си на власт правят всичко възможно да заличат всякакви следи от легионерската организация. Това става, от една страна, физически, с жесток терор срещу всеки, който по някакъв начин е бил свързан със СБНЛ, а от друга, идеологически, като се изземва и забранява всякаква легионерска литера- тура. Така за 45 години извън отчетите на Държавна сигур- ност за легионерското движение се споменава изключително рядко, и то само от комунистически историци, изцяло в духа на комунистическия светоглед и неговите догми. След така наречените „промени“ историографията не прави нужното да навакса изпуснатото през тези 45 години и да се опита без- пристрастно и научно да изследва феномена СБНЛ. Напротив, в малкото излязла литература се срещат почти същата марк- систка догматика и терминология, характерна за историците преди 1989 г. Може би едно от малобройните изключения е книгата на Никола Алтънков „Нарекоха ги фашисти“.
Това е сигурно една от основните причини, поради които вече 93-годишният Иван Григоров се е заел с написването на тази книга. Тя е първият материал, изцяло посветен на Съюза на българските национални легиони, който излиза след 1989 г. изпод перото на човек, членувал в организацията. В това отношение книгата е уникална и ще остане може би един- ствена по рода си.
Нужно е да направим едно важно уточнение. Книгата не е нито пълна и подробна хронологична история на СБНЛ, нито е биографичен сборник от разкази за лични случки и истории на автора, свързани с Легиона. Тя е по-скоро исторически наръч- ник за всеки, който иска да научи какво е представлявала тази организация и какво е движело тези млади хора, за да се превърнат от ентусиазирана групичка от няколко младежи в най-голямата националистическа организация в България, наброяваща според някои историци до 250 000 членове.
Написаното в книгата е плод както на лично преживени от автора събития или информация от свои съмишленици, така и на дългогодишно изследване на темата в огромен брой книги и архивни документи. В нея са засегнати едни от най-важните исторически моменти и събития от развитието на СБНЛ. Също така читателят ще намери основна информация за Легиона, свързана с неговото име, символи, униформи, структура и, разбира се, идеология. Иван Григоров споменава много леги- онери в различен контекст, а за няколко от най-видните и известни дейци на СБНЛ дава и кратка биографична справка. Безспорно най-известното сред тези имена е това на Илия Минев – символ на мъченик в борбата срещу комунизма.
Независимо какво мислите за Легиона и легионерите и от каква идеологическа перспектива гледате на тях, едно не може никой да им отрече – пламенния идеализъм. Пример за него е и Иван Григоров, който дори на преклонна възраст не отстъпва и на йота от убежденията си, заради които е лежал в не един затвор, и намира сили с настоящата книга да изпълни още веднъж дълга си към знайните и незнайни свои сърат- ници, отишли си вече от този свят. И дано той успее да зарази поне малко с този идеализъм младите читатели на тази книга, тъй като той е толкова дефицитен сред тях в днешно време.

Това съм аз

Казвам се Иван Григоров Иванов. Роден съм в село Ново Паничарево, Бургаско. Баща ми е бежанец от село Урумбегли, Бунархисарско – Източна Тракия. Майка ми е от Ново Панича- рево. Родителите ми се прехранваха със земеделие.
Прогимназия завърших в родното си село, а реална гимна- зия в училище „Г. С. Раковски“ в Бургас. Там през 1941 г. станах легионер. По-късно бях избран за водач на легионерската сек- ция в гимназията. По тази причина след 9 септември 1944 г. по дело на „народния съд“ срещу водачеството на бургаския легион „Симеон Велики“ бях осъден на 10 години затвор. Тях ги излежах в бургаския и сливенския наказателни затвори.
Публикувал съм статии в няколко вестника и 12 години съм издател на вестник „Легионер“ (2000 г. – 2012 г.), както и на библиотека „Легионер“, която издаде 7 брошури за СБНЛ. Бях избран през 1998 г. за председател на възстановената органи- зация на СБНЛ.
По време на комунистическата диктатура ми отказаха правото да следвам висше образование, но с упорито само- образование добих широки познания. И над 12 години водя седмичното предаване „Другата история“ по телевизия СКАТ и израстнах като ерудиран борец срещу комунизма.
Основата на моя политически светоглед е национализма и борбата за социална справедливост. Не съм отстъпвал от него, макар 23 години да съм си вадил парчето хляб с тежък физи- чески труд. Борбата в името на националните идеали винаги е била трудна, но още по-трудна е тя в днешно време. Днес българските националисти имат срещу себе си силите на гло- бализацията, а вътре в страната ни, натиска на многобройното инородно население, на ляво ориентираните българи, на ико- номическата олигархия и на опортюнистите. Но това не трябва да плаши младите български националисти. Легионерът Дими- тър Списаревски доказа превъзходството на българския дух.
С тази книга пожелавам на младите български национа- листи да са смели като Димитър Списаревски, верни като Бал- канджи Йово и чисти като бисерът, който и в най-мръсната кал продължава да блести.

Съдържание

^

Вместо предговор

^

Предговор от издателя

^

Това съм аз

W

I. От историята на СБНЛ

^

Началото

^

Из миналото на Съюза на българските национални легиони

^

СБНЛ, властта и националсоциалистите

^

Обединени легионерски сили

^

Изборът на генерал Христо Луков за водач на СБНЛ

^

Лъжа и истина

^

Комитет на националните сили

^

Когато се лееше кръвта ни

^

Легионерите в отчетите на ДС

^

Борба и зад граница

^

СБНЛ и промяната

^

След половин век СБНЛ се завърна

^

Словото на вестник и библиотека „Легионер“

W

II. За легионерската организация

^

Защо „легиони“ и „легионери“

^

Структура на СБНЛ

^

Легионерската униформа

^

Символи на СБНЛ

^

Философските основи на легионерството

^

Духът и обликът на легионерския печат

^

Легионерската дисциплина

^

СБНЛ за класите

^

Легионерските трудови групи

^

Черната легенда срещу легионерите

W

III. Кратки животописни бележки за легионери мъченици

^

Инженер Илия Минев

^

Васил Иванов Златаров

^

Георги Марков – Гецата

^

Васил Петков Узунов

^

Стефан Иванов Вълков

^

Заключителни думи

W

IV. Приложение

^

1. Документи

^

2. Имена на легионери убити или лежали по комунистически лагери и затвори

^

3. Легионерски маршове и стихотворения

^

4. Снимки

За автора

Иван Григоров е роден през 1925 година в странджанското село Ново Паничарево. Прогимназия завършва там, но след това родителите му го изпращат да учи в гимназията „Г. С. Раковски“ в Бургас. Там, на 16-годишна възраст, Иван Григоров става член на Съюза на българските национални легиони. Малко по-късно е избран и за водач на легионерската секция в гимназията.

Заради тази си дейност, макар и още непълнолетен, е осъден след 9 септември 1944 г. от Народния съд на 10 години, които излежава в булгарския и сливенския затвор. След това, като „враг на народа“, не му позволено да следва, затова е принуден да изкарва хляба си с тежък физически труд като майстор по строежи.

След 10 ноември 1989 година Иван Григоров, заедно с други стари легионери, възстановява СБНЛ. Първо под формата на Български демократичен форум като част от СДС, а след това и като самостоятелна организация. 12 години Иван Григоров е главен редактор на вестник „Легионер“, който е официалния орган на възстановения СБНЛ.

Почти 20 години Иван Григоров е и водещ на предаването „Другата история“ по телевизия СКАТ. Което води до 94-годишна възраст и на практика се превръща в най-възрастния телевизионен водещ в света.

Умира на 8 януари 2018 година, само 3 дни след излизането от печат на настоящата книга.