Родината в песни

 

l

Страници: 126

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-11-6

За книгата

Българските поети, чието слово отразява духа и сърцето на народа, са посветили най-хубавите си песни на Родината. В тях трепти борческият дух, чувството за справедливост и себеотрицанието на българина. Чрез тях дишат най-жизнените и свещени блянове на народа ни, неговата изключителна героичност и готовност за саможертва.

Българинът обича и възпява своята природа, пази заветите и идеалите на народността си, защото знае, че само чрез Родината ще може да осъществи своите човешки мечти.

В този сборник са събрани някои от най-хубавите творения на нашата поезия. Тези песни са огледало на българската съвест и на новата ни история. Те въплъщават устрема ни към свобода, радостите на новия живот след освобождението, възходите и покрусите във войните, болките и идеалите на следвоенното време. Заедно с исторически важните моменти за Родината ни, някои от тези песни отразяват и вечната, непреходна красота, постоянната духовна властност на Отечеството, което сякаш определя жизнения пулс на сърцето ни. Хубавите младежки унеси, свещените завети на бащата, мъдростта на стареца — всичко това търси последна нравствена опора в идеалите на Родината. Това ще намерите и в настоящия сборник, чрез който говори безкористното, вдъхновено слово на поетите, което се е отронило под техните пера през течение на почти един век.

ИВАН ВАЗОВ

Де е България?

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земя,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава —
тия жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земя пълна с добрини,
земя, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де Бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая —
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Отечество любезно, как хубаво си ти!

I

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!

II

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

III

Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твойте картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров,
в случай, че Бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?

IV

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами,
и твойто име свято нерядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

V

Ах, ний живейме в теб кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Съдържание

^

1. Пенчо П. Славейков

^

2. Иван Вазов

^

3. Петко Р. Славейков

^

4. Константин Величков

^

5. Пейо Яворов

^

6. Стилиян Чилингиров

^

7. Никола Ракитин

^

8. Теодор Траянов

^

9. Емануил Попдимитров

^

10. Христо Ботев

^

11. Любен Каравелов

^

12. Елисавета Багряна

^

13. Кирил Христов

^

14. Николай Лилиев

^

15. Димитър Подвързачов

^

16. Стамен Панчев

^

17. Димчо Дебелянов

^

18. Димитър Пантелеев

^

19. Иван Йончев

^

20. Йордан Стубел

^

21. Асен Разцветников

^

22. Никола Фурнаджиев

^

23. Асен Дзивгов

^

24. Славчо Красински

^

25. Атанас Далчев

За авторите

Тази книга е сборник със стихотворения за България, написани през Възраждането и след Освобождението от: Иван Вазов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Кирил Христов, Пейо Яворов, Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Никола Ракитин, Пенчо Славейков, Константин Величков, Христо Ботев, Димчо Дебелянов и др.