Помни войната

l

Съставили: Полк. Борис Дрангов

l

Страници: 84

l

Корица: Мека

l

ISBN:978-619-7186-03-1

За книгата

Книгата на полковник Борис Дрангов – „Помни войната“ се е превърнала в библия за много поколения български офицери.
Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов, загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.
Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес, така и по онова време е имало реформа в Българската армия и точно затова всичко, което е написал, е напълно актуално днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат – няма как да знаем. Но едно е сигурно – ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

„Бъди възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване.“
Полковник Борис Дрангов

ОТКЪС

—————-

Предговор

Възпитавайки и обучавайки офицерите, усърдно залагахме: да изтъкнем сърцето на нещата; да вкореним главните основи на работата; да възбудим охота към възвишената дейност на възпитателя, учителя, водача.
Изходни точки на всички беседи, поуки, бележки: забрави себе си; пристрасти се към идеал; вгледай се в делата си; веднага сам ги поправяй: строго над себе заповядвай;
усърдно изучавай сърцеведение; разбери великото значение на победата на духовната мощ; движението; силата на навика върху човека.
В работата влагай здрав смисъл и особено сърце; пази, почитай и здраво дръж воина в ръце; отхранвай честни, самодейни, безгранично смели и упорити мъже; решавай бързо, безвъзвратно; действувай самоотвержено и упорито.
Развивайки тези основи, съставихме „Помни войната”, сборник от светли и дълбоки истини, заети от българските сърцеводци и възпитатели, изтъкнати кратко и често подкрепени с мъдри народни думи и поговорки.
Убеден, че да се повтарят тези истини често, да се обсебят твърдо и да се прилагат честно ще бъде много полезно. „Помни войната!” посвещавам на всички родолюбиви труженици, за които дълг и чест стоят по-високо от живота и радостите му, а „все по-нагоре”, „все по-напред” е насъщна потреба на огнените им сърца, на благородната и самоотвержената им душа.

18. IV. 1916. Скопие.
Б. Дрангов

I. Естество на войната

1. Войната е неизбежна. Докато един не тегли, други не добрува. За да може един да крепне, потребно е други да слабее. Сгази за да не бъдеш сгазен – върховен закон на земята.
Помни войната! Значи: помни, че си обречена кървава жертва за благо на родината. Помни и се ръководи от тази основа: отречи се от себе си. Помни и учи тая добродетел: самоотверженост!
Само тази основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е лицемерно, безнравствено, недостойно, пагубно.
Помни войната, значи бъди силен, много силен, по-силен отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите.
Помни войната, честно работи, усърдно готви се, непрестанно възвишавай сърцето, изостряй ума, закалявай тялото, за да посрещнеш със спокойна съвест ония страшни изпитания, за която си предназначен.
Помни войната, облегнат на бляскаво заточен меч, будно следи: Дните са лукави. Времето не чака човека, човек чака времето. — Който слуша, спасена му душа.

Съдържание

^

Предговор

^

I. Естество на войната

^

II. Свойства на тълпата

^

III. Подготовката на войската

^

IV. Основи на тактиката

^

V. Как да се учи тактиката?

^

VI. Стара дума място хваща

^

Избрани мисли

За автора

Борис Дрангов е български офицер, военен педагог и деец на ВМРО. Роден е на 3 март 1872 година в Скопие. През 1891 година е приет във Военното училище в София. След завършването си е произведен в  подпоручик. Следват различни назначения и повишаване в чин.

По време на Илинденско-Преображенското въстание Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, за да се вкючи във въстанието. На 17 август от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

„…В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага…“

Участва в Балканската война и Междусъюзническата война и е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Първата световна война, като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица.

През 1916 г. е създадена Школа за запасни подпоручици в Скопие и Дрангов е назначен за неин началник. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава.

На 26 май 1917 при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. По-късно същата вечер умира от раните си.

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.