Познавам тези диктатори

l

Автор: Уорд Прайс

l

Страници: 286

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-09-3

За книгата

Какво биха писали днес историците за Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, ако двамата бяха загинали през 1937 г. и Втората световна война не се беше състояла? От днешна гледна точка е почти невъзможно да отговорим на този въпрос, без да се абстрахираме от това, което се случва в действителност до тяхната смърт през 1945 г. Затова са толкова интересни фактите, представени от Уорд Прайс през 1937 г. в книгата му „Познавам тези диктатори”. През неговите очи ние успяваме да разберем как са възприемали германския Фюрер и италианския Дуче немалка част от европейците по онова време.

Уорд Прайс е английски журналист във вестник „Дейли Мейл”. През 20-те и 30-те години на миналия век той често посещава Германия и Италия и пише много кореспонденции за своя вестник. Няколко пъти интервюира Хитлер и Мусолини и бързо печели доверието им. По тази причина често се оказва в обкръжението на двамата диктатори и така става пряк свидетел на начините им на управление. А те оставят един от най-значимите отпечатъци в човешката история изобщо. Това позволява на Прайс да скицира в настоящата книга един профил на техните личности, доста различен от този, който ние имаме в представите си днес. Освен чисто биографичните бележки за Хитлер и Мусолини Уорд Прайс ни дава ценна информация за личния живот и чертите на характерите им, като прави и интересна съпоставка между двамата, описвайки любопитни случки от ежедневието им, на които е станал пряк свидетел. Разбира се, като представител на британската преса, отделя голямо внимание и на отношенията между Великобритания и управляваните от Фюрера и Дучето Германия и Италия.

ОТКЪС

—————-

Предговор към първото издание на
книгата от 1941 г.

Някога ние благородно завиждахме на съвременниците на Наполеоновата епоха, че са живели в едно наистина феерично време. Днес няма защо да го правим. Ако въпросът е за щастие, ние сме несравнимо по-щастливи от тях, защото живеем в една от най-интересните епохи в историята. Теоретиците на историческия материализъм доста убедително се опитват да ни уверят, че икономическите причини са най-мощният двигател на събитията. Това безспорно е така. Устремът за нов ред в света и по-голяма социална справедливост има основанието си в голямата икономическа криза, която настана поради свръхиндустриализацията в някои страни и поради несправедливото разпределение на благата. Днес не съществуват само доволни и недоволни класи — вече има доволни и недоволни народи. Недоволните ще се борят, докато не си извоюват по-добро място под слънцето. Но въпреки дълбоките икономически причини, на които се основават големите обществени движения, все пак личността е основният двигател в историята. Нашият век очерта силуетите на две големи личности — Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. И двамата излязоха от низините на народа. И двамата са бойци от Световната война. Те видяха страданието на човечеството, но разбраха и произхода на това страдание. Водейки народите си в борба за извоюването на един нов ред, те спечелиха свои почитатели и сред другите народи. Големите идеи имат магнетизма да привличат милиони хора със своето обаяние.
Животът на мъже като Адолф Хитлер и Бенито Мусолини е интересен за изследване. Той е пълен с примери и поуки. И става особено интересен, когато е описан от талантливото перо на добър наблюдател. Ние се радваме, че интересната книга „Познавам тези диктатори“ е написана от един съвсем обективен съвременник, който не може да бъде обвинен в ласкателство или пристрастност. Името на английския журналист Уорд Прайс е добре познато в Европа и Америка и се надяваме, че нашите читатели ще оценят по достойнство неговия труд.

Част 1

Глава I

Противоположни характери

Светът е изправен пред нов подход на управление. Пред нашите очи се осъществява голям обрат в политическата история.
Ние трябва да разгледаме този обрат без предубеждения. Фашистката и националсоциалистическата революция са от такова крупно значение, че те не могат да бъдат преценявани въз основа на лични предразсъдъци.
Извън пределите на своите страни мъжете, застанали начело на тези режими, са наричани „диктатори“. Това определение е вярно, доколкото тяхната власт е върховна и безпрекословна, обаче то не означава, че Хитлер и Мусолини са подчинили своите народи на волята си принудително или пък в разрез с обществените чувства.
Хитлер и Мусолини са водачи, издигнали се до върховната власт, защото олицетворяват всенародното желание за намиране на изход от дотогавашното унизително положение на своите отечества. Техните права и задължения се определят от титлите им — „Фюрер“ и „Дуче“. И двамата се радват на поддръжката и одобрението на много по-голяма част от своите сънародници, отколкото мнозинствата, гласували когато и да е било за правителствата в демократичните страни.
И двамата идват на власт по конституционен път — Мусолини е ангажиран от италианския крал с отговорността да състави кабинет, а Хитлер е провъзгласен за канцлер от председателя на германската република. И единият, и другият започват своята кариера на управници като лидери на коалиционни правителства.
И в двете държави външната форма на конституцията е спазена. В Берлин все още има Райхстаг, а в Рим — Камара на народните представители. И в двете страни парламентът предава на диктатора своята контролна власт. Тази промяна в начина на управление довежда до активизиране на държавническата дейност и до впечатляващи резултати.
Би било не само несправедливо, но и глупаво да се пренебрегват тези съществени резултати и да се осъждат без по-нататъшно проучване такива управления, донесли толкова забележителни облаги на своите народи. Авторитарните режими в Германия и Италия, от една страна, ограничават свободата на мисъл и действие, обаче, от друга страна, осигуряват на своите народи икономическо благосъстояние. Най-добрият начин да си съставим правилна преценка за тези управления е да проучим характерите на техните основатели.

***

Въпреки сходството в кариерите, в постиженията и положението на двамата диктатори съществуват значителни различия в техните характери.
Разликата се изразява преди всичко в чувството им за хумор. Мусолини е надарен с остро, хапливо остроумие и често го използва при своите политически занимания. Живият му поглед се въодушевява още повече, когато някоя язвителна мисъл за международното положение блесне в неговия буден ум.
Хуморът на Хитлер е по-изобретателен и личен. Сред своето близко обкръжение той е весел и шеговит, но към държавните работи се отнася извънредно сериозно и никога не си позволява никакви шеги във връзка с тях.
Прави впечатление по-изявената жизненост на Мусолини. Той седи в кресло с висока облегалка, но рядко се отпуска назад. Неговият енергичен темперамент не му позволява да стои дълго време на едно място. Той често пъти скача на крака иззад своето огромно дъбово писалище и води разговора прав в продължение на половин час — ниската му набита фигура е силно изпъната, стъпил е здраво на широко разкрачените си яки крака, голямата му глава е толкова високо вдигната, че енергичната брадичка и пълните месести устни изпъкват предизвикателно напред.
Докато Хитлер говори само немски, Мусолини разговаря с всички чужденци на френски и си служи с този език с лекота, непринудено. Понякога той изказва някои свои мисли на английски, но е започнал да го изучава едва след идването си на власт и затова е принуден да говори бавно, с предварително обмисляне на подходящите думи. Мусолини владее добре и немски, който е учил още като млад в тогавашната австрийска област Трентино.
При лично общуване Мусолини не проявява и следа от оная надменност и мегаломания, приписвани му от мнозина в чужбина като отличителни черти, освен ако под това не подразбират енергичния изказ и твърдите обноски на човек, свикнал да налага своята гледна точка. Неговото властно държание е отчасти вродено, отчасти придобито, но в никакъв случай не е театрална поза — Мусолини притежава толкова силно развито и добродушно чувство за хумор, така че не може да стане жертва на манията си за величие. Делови, надарен с пъргав ум, винаги бърз и подготвен в своите отговори, той прави впечатление на успял в живота и компетентен в работата си, която изпълнява с явна наслада.
Държанието на Хитлер е твърде различно. Той не се поддава така лесно като Мусолини на кръстосан разпит, на възражения и коментари. Разговорът с него прилича повече на сократовски диалог: събеседникът подхваща една тема, а Хитлер я развива. Когато около него присъстват повече от двама души, макар и негови близки, разговорът никога не става общ — или Хитлер говори, а другите слушат, или останалите разговарят помежду си, а Хитлер мълчи.
Мусолини е жаден за беседи. Ако посетителят в Палацо Венеция му е познат от преди, той често прескача обичайните приветствия и направо задава въпрос на своя гост още преди той да е успял да измине двайсетината крачки по мраморния под от вратата до писалището на диктатора.
Хитлер се придържа преди всичко към протокола. Той приветства гостите си със здрависване, с протегната и изпъната ниско ръка. Неговата дружелюбна усмивка често

Съдържание

^

Предговор към първото издание на книгата на български език от 1941 г.

W

Част 1

^

Глава I — Противоположни характери

^

Глава II — Хитлер като човек

^

Глава III — Младост, война, първи стъпки в политиката

^

Глава IV — Първоначални превратности

^

Глава V — Пътят до властта

^

Глава VI — Хитлеристкият режим и неговите постижения

^

Глава VII — Хората около канцлера Хитлер

^

Глава VIII — Целите на Хитлер. Искрен ли е Хитлер?

^

Глава IX — Печатът на диктаторите

W

Част 2

^

Глава I — Мусолини като човек

^

Глава II — Семейството на Мусолини

^

Глава III — Детство и юношество

^

Глава IV — От ефрейтор до управник на Италия

^

Глава V — Трудности и дела

^

Глава VI — Първите години на власт

^

Глава VII — Хората и опасностите около Дучето

^

Глава VIII — Мусолини и Абисинската война

^

Глава IX — Средиземно море и джентълменското споразумение

За авторА

Уорд Прайс е британски журналист, роден през 1886 година. След като посещава Сейнт Катринс Колидж в Кембридж, започва веднага журналистическата си кариера.

Почти целият му професионален път преминава в лондонския ежедневник Дейли мейл, за който пътува като кореспондент по всички краища на света.

Като такъв пише кореспонденции по време на Балканската война, пътувайки заедно с османската армия. По-късно през Първата световна война изпраща и кореспонденции от Солунския фронт на английската армия, в които редовно споменава България.

През 20-те години на 20 век Уорд Прайс става една от най-влиятелните личности в концерна Associated Newspapers, който е собственик на Дейли мейл и за известен период от време заема поста на директор там.

През 30-те години придобива известност с множеството интервюта, които провежда с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, и с благоразположението на двамата диктатори към него. В следствие на близостта му с тях пише и книгата „Познавам тези диктатори” през 1937 г.

Това му носи обвинения в тайна симпатия към фашизма, на които той отговаря, че единствената му цел е да представи като неутрален наблюдател изявленията и вижданията на двамата диктатори на британската общественост и тя сама да си състави мнение за тях.