Оживелият подвиг

част втора

 

l

Съставили: Василен Васевски, Георги Кременаров

l

Страници: 222

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-21-5

Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците. Част втора

За книгата

Появата на „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците“ – Част втора не бива да ни изненадва – участниците в (само)създалото се неформално литературно-историческо „братство Каймакчалан“ имат какво още да ни кажат! И не само за боевете на емблематичния планински връх.

Да съпреживяваш вълненията, а колкото и да е трудно, и съдбата на предците си, е не само синовен дълг, но и привилегия – не дадена oт някого, не спечелена с едни или други средства, а постигната със силата на знанието, на просветения патриотизъм, но и на българското сърце.

Благодаря, че имах честта пръв от всички читатели да се потопя във вълненията на интелигентни и талантливи хора, преди всичко млади като възраст и дух, за които дори не бях подозирал…

Проф. Пламен Павлов

ОТКЪС

—————-

ДА СЪПРЕЖИВЯВАШ СЪДБАТА НА ПРЕДЦИТЕ – СИНОВЕН ДЪЛГ, НО И ПРИВИЛЕГИЯ…

ПРОФ. ПЛАМЕН ПАВЛОВ

През 2017 г. Василен Васевски ми предложи да напиша предговор за книгата „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците“ – жест на доверие, за който не мога да не му благодаря. Благодаря, че имах честта пръв от всички читатели да се потопя във вълненията на интелигентни и талантливи хора, преди всичко млади като възраст и дух, за които дори не бях подозирал… Благодаря на художника Василен Васевски и на адвокат Георги Кременаров, че бяха събрали текстове, пронизани от обич към България и преклонение пред подвига на предците. Затова появата на „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците“ – Част втора не бива да ни изненадва – участниците в (само)създалото се неформално литературно-историческо „братство Каймакчалан“ имат какво още да ни кажат! И не само за боевете на емблематичния планински връх. Да съпреживяваш вълненията, а колкото и да е трудно, и съдбата на предците си, е не само синовен дълг, но и привилегия – не дадена от някого, не спечелена с едни или други средства, а постигната със силата на знанието, на просветения патриотизъм, но и на българското сърце.
Въпреки че в основната си част авторите са същите, новата книга притежава собствена физиономия, има свое звучене и послание. Втората част на „Оживелият подвиг“ започва с непретенциозния, но въздействащ разказ на Никола Христов – внукът на легендарния командир на Единадесети пехотен Сливенски полк, полковник, по-късно генерал Никола Христов. Белязаната с особен трагизъм съдба на достойния български офицер и неговите най-близки хора спокойно би могла да се превърне в сюжет на разтърсваща сага, защо не и на филмова драма – при това не написана от професионални сценаристи, а от самия живот… Въпреки трагичните акорди в разказа на Никола Христов – трагични както за семейството му, така и за България – споделеното излъчва някаква особена светлина, на каквато са способни силните духом…
Теодор Масов и Станимир Няголов участват с два текста в съавторство, при това твърде различни. „Преди да се родя и по-отдавна“ е публицистичен прочит на събитията, който отново поставя въпроса за възприемането им от нас, днешните хора. Вторият е посветен на укрепителните системи и съоръжения на Нидже планина през 1916 г. Той спокойно може да бъде класифициран като научно изследване, без това да го прави „сух“ и лишен от емоционална тръпка. Авторските текстове на Минка Радева, Петя Големанова, Иван Трифонов, Георги Кременаров, Михаил Стайнов, Добромир Нейков, Цветомира Койчева и Андрей Костадинов ни срещат с позабравени, но толкова стойностни родови истории… Извадени от праха на забравата, те хвърлят нова светлина не само върху съдбите на своите герои (истински, реални герои в пълния смисъл на думата!), но и към българския национален характер. В това ни убеждава и чистосърдечното признание на Кръстю Кръстев: „Нямам някакви лични причини да посетя Каймакчалан, моите дядовци не са участвали в неговата отбрана. Но откакто научих повече за героизма на защитниците му и за драмата на цялата епопея, този връх зае място в списъка с историческите ми вълнения…“ Така искрено звучи това „исторически вълнения“, нали?
Даниел Пангев, познат със своите обиколки из цялото българско пространство, споделя свои размисли за патриотизма и шовинизма, които си струва да бъдат запомнени. На свой ред Соня Кичева ни запознава с представянето на първата книга „Оживелият подвиг“ в София, превърнало се вече в история.
И няколко думи за есето на Зоранчо Маринков от Битоля, трето поред в тази книга. Предвид манипулираното съдържание на македонските учебници, нашият сънародник открива темата едва преди шест-седем години, когато заедно с приятели от България за първи път се изкачва на Каймакчалан. И слава Богу, че благодарение на „Оживелият подвиг“ – 2 имаме възможността чуем автентичен глас от Македония! Ще припомним, че преди години в общественото пространство с позорна слава „се сдоби“ един спортен журналист, отровен от югославската пропаганда и собственото си невежество. Снимката му как с озверена физиономия и кирка в ръка разбива скромният знак за падналите на Каймакчалан български герои дни наред обикаляше вестници, телевизии, сайтове… Лицето на Северна Македония обаче не е този клет човечец, нито някой от прословутите „историчари“ с патологичната им непоносимост към истината, а именно хора като Зоранчо Маринков! Изкушавам се да цитирам как мисли умен и честен млад човек от Северна Македония – войниците, „… дошли от всички краища на България, са водили ожесточена битка за свободата на своите братя от Македония при нечовешки условия… Тези хора са презрели смъртта и са паднали за обединението на България и на нейния народ…“
Ще завършим с Василен Васевски, на чиято енергия и отдаденост на каузата дължим втората част на „Оживелият подвиг“. Споделяйки вълненията си от „баладичните срещи с Каймакчалан“ и запознанството си с внука на полк. Никола Христов, „виновникът“ за книгата се пита дали неговите предци, подофицери от състава на полка, са се познавали лично със своя командир? И дали днешната среща ги е зарадвала – „…там, в отвъдното, откъдето всички заедно все още бдят над нас и над своето отечество България…“
За мен, вярвам и за тебе, драги читателю, отговорът е „да“. Или просто Каймакчалан!

Велико Търново, 2 юни, 2020 г. – Денят на Ботев и падналите за свободата и обединението на българския народ

Съдържание

^

ДА СЪПРЕЖИВЯВАШ СЪДБАТА НА ПРЕДЦИТЕ – СИНОВЕН ДЪЛГ, НО И ПРИВИЛЕГИЯ…, проф. Пламен Павлов

^

ЗА ГЕРОЯ ОТ КАЙМАКЧАЛАН И ЗА НЕГОВИЯ КРЪЩЕЛНИК. СПОМЕНИ И ФАКТОЛОГИЯ, Никола Христов

^

ЗА И КЪМ ЧУТОВНИЯ ВРЪХ КАЙМАКЧАЛАН, инж. Минка Радева

^

КАЧЕТЕ СЕ НА КАЙМАКЧАЛАН, ЗА ДА СЕ ПОЧУВСТВАТЕ НАСЛЕДНИЦИ НА ИСТИНСКИ ГЕРОИ, Зоранчо Маринков

^

ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ И ПО-ОТДАВНА, инж. Теодор Масов, Станимир Няголов

^

УКРЕПИТЕЛНИ СИСТЕМИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ В НИДЖЕ ПЛАНИНА ПРЕЗ 1916 Г., инж.Теодор Масов, Станимир Няголов

^

„БЕЗИМЕННАТА ВИСОТА“ И ПРАДЯДО ИВАН - ЧАСТИЦА ОТ ЕХОТО НА КАЙМАКЧАЛАН , Петя Големанова

^

ДВАМАТА МИ ПРАДЯДОВЦИ ОТ 56-ТИ ПЕХОТЕН ПОЛК ЗАГИВАТ СЪС СМЪРТТА НА ХРАБРИТЕ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Д-р Добромир Петров Нейков

^

“...И СЕ ТОПЯХА НАШИТЕ БРАННИЦИ КАТО ВОСЪЧНИ СВЕЩИ ПРЕД СИЛЕН ОГЪН...” ЕДИН ВОЙНИК ОТ 6-ТИ АРТИЛЕРИЙСКИ ПОЛК РАЗКАЗВА, Иван Трифонов

^

ПО СЛЕДИТЕ НА ЗАБРАВЕНИЯ ГЕРОЙ, Георги Кременаров

^

НА КАЙМАКЧАЛАН, Кръстьо Кръстев

^

ДУХЪТ НА ДЕДИТЕ И ИДЕАЛЪТ, ЗА КОЙТО ЗАГИНАХА НА КАЙМАКЧАЛАН, Соня Кичева

^

ДЯДО БОЖЕ, ДЯДО МАНЮ И КАЙМАКЧАЛАН, Михаил Стайнов

^

ЗАБРАВЕНИТЕ ГЕРОИ, Даниел Пангев

^

БЪЛГАРИЯ Е ТАМ, КЪДЕТО ПРЪСТТА Е НАПОЕНА С БЪЛГАРСКА КРЪВ. ОТ С. ОСЪМ ДО КАЙМАКЧАЛАН - ПО ИЗЛИЧЕНИТЕ СЛЕДИ НА ДВАМА ПРЕДЦИ, Цветомира Койчева и Андрей Костадинов

^

И БУРИ И ДЪЖД ГО ЗАЛИВАТ ВСЕ ОЩЕ... ВТОРА БАЛАДИЧНА СРЕЩА С КАЙМАКЧАЛАН, Василен Васевски

^

Архивите говорят, приложение

^

Описание на използваните архивни снимки

За авторите

Книгата съдържа есета на 16 автора.

Съставителите ѝ са двама – Георги Кременаров и Василен Васевски. Георги Кременаров от Пловдив, адвокат е по професия, е автор на няколко сериозни проучвания за Първата световна война и има няколко издадени книги на тази тема. Василен Васевски е художник, който от доста години живее в Чикаго, САЩ.