Комплект “Втора световна война 2”

 

Поръчай и спести 5 лв.

За книгите

Източният фронт

l

Автор: Леон Дегрел

l

Страници: 392

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-12-3

През Втората световна война на страната на Германия се бият над 1 милион доброволци от други държави, организирани основно във Вафен СС. Може би най-известният от тях е валонецът Леон Дегрел, за когото Хитлер казва: „Ако имах син, бих искал той да бъде като него“.

Макар че е известен политик в Белгия, водач на рексиското движение и никога през живота си не е стрелял с пушка, той решава да се запише като доброволец още в първите дни на военната кампания на Третия райх срещу Съветския съюз. Мотивира го желанието му да защити христянска Европа от съветския болшевизъм, както сам казва в книгата.

Дегрел започва военната си кариера като редник, а я завършва след по-малко от четири години като дивизионен командир на 28-а СС танково-гренадирска дивизия „Валония“. Участва в едни от най-ожесточените битки на Източния фронт. За военните си заслуги е награждаван многократно, като най-високото му отличие е Рицарски кръст с дъбови листа.

„Източният фронт“ е много повече от хроника на едно военно формирование и от поредните мемоари на високопоставен офицер от Втората световна война. Книгата е емоционален разказ, предаден през очите на един пехотинец, за страданията, ужасите и смъртта на фронта в най-кръвопролитния конфликт в човешката история. Тя е и разказ за героизма и храбростта на хиляди млади мъже, напуснали доброволно своя дом и семейства, водени от идеал, в който силно са вярвали.

Благодарение на литературния талант на Дегрел се пренасяме в украинската степ и зъзнем заедно с войниците при минус 42 градуса. Газим в прословутата руска кал и маршируваме заедно с пехотинците почти до величествения Елбрус. Чуваме тътена на хилядите оръдия и свистенето на куршумите, виждаме страданието на ранените и обезобразените тела на мъртвите в битките при Донец и Дон, в Кавказ, Естония и Померания. Преживяваме заедно с цивилното население ужасите в последните дни на Третия райх.

Може да прочетете откъс от книгата тук.

Не се предадох

l

Автор: Хиро Онода

l

Страници: 200

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-01-7

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза жилав японец в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам.“

 

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма. През 1944 г. се записва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнавателно дело. Изпратен е на остров Лубанг със следната заповед: „Абсолютно ви е забранено да загинете от собствената си ръка. Може да отнеме три години, може да отнеме пет, но каквото и да се случи, ние ще се върнем за вас.“ Следващата заповед младши лейтенант Онода получава след тридесет години. Между тези две заповеди нищо не го отклонява от пътя на воина. Разпръснатите над джунглата листовки, известяващи края на войната и заповедта за капитулация, дочутите радиоемисии от Япония – всичко това е сметнато за вражеска пропаганда.

В продължение на тридесет години групата на Онода извършва над сто нападения американската радарна станция, филипинските полицаи и чиновници. 30 човека са убити, а 100 – тежко ранени.

През февруари 1974 японският студент-ентомолог Норио Сузеки е на експедиция в джунглата на Лубанг. Там случайно попада на Онода. Опитва се да го убеди да се завърне в Япония. Онода категорично оказва. Би се завърнал само ако неговият пряк командир отмени заповедта от 1945 година. На 9 март 1974 г. Майор Танигучи каца на остров Лубанг, свързва се с Онода и му връчва заповедта, която го освобождава от дълга му.

Може да прочетете откъс от книгата тук.