Чавдар Ветов: Не исках да направя албум, а да създам един жив образ на революционерите чрез фотография и текст, обединени в едно

Здравейте Чавдар, разкажете ни първо от къде дойде идеята за написването на “Българското националноосвободително движение през погледа на фотографията”?

Здравейте, това не беше решение, което взех изведнъж. След като защитих дисертация, в която изследвах фотографиите като исторически извор, аз забелязах, че в българските архиви се намират още много неизследвани фотографии, които могат да дадат нови и интересни сведения за нашата история. Реших, че ще бъде интересно да продължа с изследването на снимките. И тъй като борбата за национална независимост през Възраждането е много важен и интересен момент от нашата история, аз се насочих в тази посока.

Колко време ви отне да съставите тази книга? Може ли да ни разкриете какъв беше процеса по нейното написване, какви трудности срещнахте и кой ви помогна в това начинание? А може би и някои любопитни моменти?

По книгата работя от 2015 г., първоначално реших да напиша статия за българските революционери, заснети в униформи, такъв материал дотогава не бях срещал. Започнах проучване, и се оказа, че има стотици снимки, свързани с тази тема. При работата ми се водих от идеята, че не искам да направя албум, а да създам един жив образ на революционерите чрез фотография и текст, обединени в едно. Търсех изследвания, документи, спомени за българските революционни дейци и тяхното дело. Откривах, както нови снимки, така и много интересна информация за живота им, за четите и въстанията, в които са участвали.
Но нашите революционери не трябва да ги свързваме само с бунтовни акции и сражения. Много от тях са просветители и книжовници, създатели на тайни комитети, студенти, занаятчии, търговци, учители, духовници, журналисти, зографи – запазени са много техни фотографии в цивилно облекло. Поради това се заех да проуча и тази част от живота им – не само като четници, но и като граждани, да ги представя чрез портретите им в цивилно облекло. Откривах и много снимки, посветени на нашите опълченци, участвали в Руско – турската освободителна война – един забележителен момент от нашата история. Така постепенно в мен се разви идеята да напиша книга, посветена на нашето революционно движение.
Трудностите при моята работа бях свързани с откриване на сведения за революционните дейци, за техния живот, за революционните събития, в които участват. Важен беше балансът – текст и изображение. Трябваше много внимателно да подбера информация, която най-добре да се свърже със снимката, не просто да напиша биографии и хроника на събитието, а да създам едно интересно описание, което да изрази най-добре духа на личността, неговите преживявания. Да покажа това, което най-добре характеризира събитието, не просто да дам много факти. При работата ми помогнаха много хора, лични приятели, които ми даваха съвети. Но най-вече колегите от Института за исторически изследвания към БАН, които винаги ми оказваха помощ. Без тях тази книга нямаше да я има. От тях получавах години наред безценна подкрепа. Благодарен съм и на колегите от архивните институции и библиотеките, които посещавах през годините.

Коя от всичките 512 фотографии, които сте поместили в този обемен труд, за вас е най-ценна или най-интересна? Разкажете ни нейната история.

Трудно е да избера една, те са различни по настроения и внушения, които създават в наблюдаващия – част от тях свидетелстват за готовността на революционерите за борба, други за трудностите и изпитанията, трети показват, че споменът за падналите жертви няма да бъде забравен.
От снимките на революционери с униформи се впечатлих от портрет на Ботевия четник Спас Соколов – сериозен и решен за бунт, но и много одухотворен като личност, устремен, но и спокоен. Забележителна е и снимката на български доброволци от Сръбско-турската война 1876 г. – всички те са в униформи, с извадени саби и развято знаме – много енергичност и готовност има в тях. Интересни са и фотографиите на опълченци, някои от тях на млади хора 18–20 годишни, други са 70-годишни поборници, след Освобождението – но всички в униформи. Въпреки че са на сериозна възраст, те не са забравили за събитията от 1877 г. Споменът за онези дни на Шипка ги държи жизнени през цялото време. Съвсем друго настроение създава снимката на група опълченци носещи Самарското знаме – в движение, сред поле, с развятото знаме – като че ли духът на онези времена ги носи напред през годините.
При работата ми в архивите открих интересни снимки на паметни кръстове – дървени, железни и каменни, поставяни на места, свързани с драматични сражения. Скромни и обикновени, но толкова символични – явно признание, че падналите поборници не са забравени. Всички тези знаци на уважение са поставяни в годините след Освобождението, от свещеници или учители. По този начин са показали, че загиналите не са забравени. А някой е сметнал, че това е важно и го е заснел!
Докато търсех изследвания, свързани с Априлското въстание, попаднах на пътепис от Иван Вазов, който години след Освобождението прекосява Родопите, като разказва както за природата, така и за хората там. Вижда последствията от въстанието, не само в Батак, но и в целия регион. Колко трудно живеят хората със спомена за разорението. Чувствата и емоциите от разказа му могат да бъдат сравнени само с впечатлението, което създават познатите на много от нас снимки на останките на загиналите, съхранявани в черквата в Батак. Много често фотографиите придобиват значение, и могат да бъдат разбрани, само след като човек е прочел задълбочено за личността или събитието, с което са свързани.

Вие сте завършили история в Софийския университет и работите в Института за исторически изследвания на БАН. Защо избрахте историята за своя професия?

Още от ученик четях исторически книги. Постепенно разбрах, че ми е много интересно устройството на съвременното общество, през какво са преминавали хората през вековете, какви са причините за техните действия, защо са се случили определени събития, как се е изградила нашата ценностна система. Реших, че изучавайки историята, ще си отговоря на тези въпроси. Изследването на миналото и създаването и публикуването на научни и популярни материали ми се вижда полезна работа – развива духа на обществото. От историята можем да научим колко разнообразен е света, както и много за поведението на човека – едно от уникалните творения на природата!

Също така сте и учител в средно училище. Разкажете ни малко повече за работата си с деца? Интересуват ли се подрастващите днес от история?

Да, работя в 105 СУ „Атанас Далчев“. Има различни ученици – част от тях се интересуват от обществени, други от точни науки, но важно е чрез историята да се обясни пред тях устройството на обществото и света, в който живеят, произхода на проблемите, но и на постиженията, с които се сблъскваме в момента. Историята трябва да даде добрия пример пред тях, но и да покаже грешките на обществата и как да бъдат избягвани в бъдеще.
Чрез познанието за миналото на учениците може да се покаже какъв път е изминало обществото, за да се развие, какви трудности са преодолени. Но понякога нещата са двузначни, няма само една истина, само една правилна гледна точка – опитваме се да разискваме различни мнения, само така те ще разберат, че света не е едностранчив.
Когато преподавам, важното е не само да представя определен факт, но и да обсъдим каква ще бъде оценката за него, какъв извод ще бъде направен. Колкото повече познание имат учениците за развитието на обществото, толкова по-трудно ще бъдат манипулирани в бъдеще. С един от класовете говорихме за свободните граждани в гръцките полиси –  част от основните им права е да участват в органите на управление на града. В съвременното общество много хора (но не всички) смятат това за тежест и не се интересуват от случващото се около тях. Дискутирахме, че гражданите е трябвало да възпитават добродетели, да имат социални умения, да носят отговорност – ето го позитивния пример и качества, които те трябва да развиват в днешно време.
През месец октомври посетихме местността Оборище, предварително на учениците им бе възложено да се подготвят за Априлското въстание. Там, сред природата, в гората до паметника те разказваха за Г. Бенковски, П. Волов и избухването на въстанието, видяха, че могат да се справят – да говорят пред хората, и то на сериозни теми. Със сигурност това е момент, който няма да забравят.

В края на подобни интервюта винаги питаме авторите на издателство “Еделвайс” за бъдещи творчески планове. Вие имате ли такива, може ли да очакваме още книги от вас?

Да, имам планове, работя по въпроси, свързани отново с българската история, надявам се другата година да мога да ви разкажа повече. И на финал – специално искам да ви благодаря за бързото и хубаво издаване на книгата.