Рени Станкова

Рени Станкова: Избрах Сирма, защото заслужава да бъде запомнена, и защото българските момичета имат нужда от позитивен женски модел

Здравейте Рени, тази година излезе дебютният Ви роман – “Сирма”. Трудно ли е за млад автор да направи тази първа крачка в творческата си кариера?

Да си автор е трудно навсякъде. Това не е професия за хора, които искат бързо да получат възнаграждение за труда си. Аз започнах да пиша в осми клас, и издадох първата си книга като станах на 30. Писането на книги не е за хора с нисък праг на търпение. Това умение иска години да се развие, иска тежка работа която дълго време няма да има възвращаемост, а след това иска късмет, за да се пробие. И дори след като се пробие това не гарантира успех.

Реално издаването на дебютен роман не е първа крачка, ами хиляда и първа. И в сравнение с всичко минало досега, самото издаване не е най-тежката стъпка. Веднъж получиш ли подкрепата на професионално издателство това дава изключителен тласък и мотивация и оттук нататък нещата стават поносими. Все пак, преди това си бил съвсем сам. Изобщо, горко на всеки, който е роден да бъде творец. Ние сме хем прокълнати, хем благословени.

Защо се спряхте на образа на Сирма Войвода за главна героиня на вашата книга? Макар и интересна личност от нашата история, тя не е толкова добре позната.

Ами, реално никоя жена войвода не е добре позната. Спомням си в час по история имаше един урок, където бяха изброени множество имена на български хайдути и името Сирма войвода просто беше между тях. Българските литература и кино отдават много чест на мъжете в нашата история, но женските имена потъват в забрава. Трябва все някой да припомни, че техните дела са не по-малко значими.

Сирма войвода е един от най-успешните примери на хайдушкото движение. Ръководила е дружина от 72 мъже в продължение на 24 години и е доживяла до дълбока старост, когато е срещнала българския фолклорист Димитър Миладинов. За нея има народна песен, която можете да намерите в сборника на Братя Миладинови. Избрах Сирма, защото заслужава да бъде запомнена, и защото българските момичета имат нужда от позитивен женски модел.

Трябва да се види, че българката не е просто красива, но и силна, умна, с непоклатима воля, чувство за справедливост и склонност да бъде водач. Твърде много сме гледали по филмите или сме чували от легенди как най-голямото упорство на жените по време на османското владичество е да се самоубият, за да не попаднат в ръцете на душманите. Това е достатъчно да се каже веднъж. Не бива да се свиква с тази идея, защото оставя у жените усещане за една постоянна безпомощност. Сирма чупи тези представи.

Любопитна подробност, свързана с книгата е, че всъщност вие първо сте я написали и издали на английски език, преди да бъде преведена (или пренасписана) на български. Защото решихте да подходите по този начин? Обикновено българските автори извървяват обратния път – първо издават книгата на български и после я превеждат на чужд език.

Всъщност, Сирма първоначално беше написана на български. Преведох я на английски, защото реших да пробвам да я издам чрез самиздат. По това време самиздатът не беше нашумял в България, но в англоговорещите страни вече беше белязал значителни успехи. Дори сега в интернет има страшно много възможности за един автор сам да публикува книгата си, без значение къде по света се намира.

Хубавото на английския език е, че има много по-широка четяща аудитория. В края на краищата, всеки автор иска книгата му да се прочете от повече хора. Издаването на английски никога не е било толкова лесно и достъпно както сега и съветвам изгряващите автори с добър английски език да не пренебрегват тази възможност. Разбира се, има си своите негативни страни, но работим в много труден бранш и е в наш интерес да опитаме всичко.

Разкажете ни как се случва творческият процес при вас, когато седнете да пишете нова книга. Имате ли в главата си вече цялата история от началото до края или имате само първоначална идея, а в процеса на писане решавате накъде да тръгне повествованието?

Планувам всичко, но в началото винаги се започва с вдъхновението. Идеята идва сама, не можеш да я контролираш. Идва когато си реши и си отива когато си реши. Затова и не смятам идеята за част от мен, тя идва някъде от другаде. Не ме питайте откъде, нещата могат да станат много религиозни ако тръгна да обяснявам, хаха.

Нали знаете приказката „Добрият проект е 1% вдъхновение и 99% работа“? Идеята е този 1%, който носи оригиналността, ядрото на книгата. Идва само веднъж, но това е достатъчно. Оттук нататък започва здравата работа. Обичам игриво да наричам тези две фази Геният и Мулето. Геният идва непоканен, носи вдъхновението и си тръгва, а после Мулето се заема да върши всичко останало.

Работата на Мулето (тоест моята работа) протича в 10 стъпки:

  1. Създаване на романова рамка. Описвам всичко, което трябва да се случи в романа от началото до края. Има различни техники за това, всеки писател си избира, което му е най-удобно. Аз използвам така наречената скелетна рамка.
  2. Първа чернова. Сядам и написвам романът от първа до последна глава. Не търся качество, достатъчно е главите да са свързани смислово и да има минимум 60 000 думи.
  3. Почивка. Давам си един месец почивка от писане след първата чернова. Това е полезно, за да мога да се върна към ръкописа с пресен ум.
  4. Втора чернова. Редактирам от първа до последна глава. Тук е най-тежкия труд защото редактирам за качество. Може да се наложи да направя структурни промени, но ако съм свършила добра работа с романовата рамка, няма да се налагат много деконструкции. Крайната цел е ръкопис с дължина между 80 000 и 100 000 думи.
  5. Трета чернова. Започвам стилова редакция, коригирам на ниво изречение. Целта е текстът да е стегнат, разбираем и лесен за четене.
  6. Бета читатели първа вълна. Давам ръкописа на няколко доброволци, които да го прочетат и да ми дадат честно мнение. Всеки чете с различно темпо, затова като го разпратя, си почивам.
  7. Четвърта чернова. Нова редакция на ръкописа на базата на обратната връзка от бета читателите. Не съм длъжна да се съобразявам с всяка забележка, но взимам насериозно всеки коментар. Най-ценния читател е този, който посочва проблем и дава идея как да се разреши. Намеря ли такъв, не го изпускам.
  8. Бета читатели втора вълна. След последната редакция, давам ръкописа на нови бета читатели, различни от първите. Няма нужда да затормозявам хората със същата история. Пращам и следва нова почивка за мен.
  9. Пета чернова. Редактирам на базата на обратната връзка от последните бета читатели. Тук рядко има някакви сериозно проблеми, но винаги е възможно втората вълна бета читатели да забележи нещо, което първата не е забелязала.
  10. Последна редакция. Правя последна козметична корекция на целия ръкопис – стил, правопис и пунктуация.

След като тези десет стъпки минат, се чувствам готова да предложа ръкописа на професионални очи от бранша, като издатели и професионални редактори.

Интересно, че ползвате бета читатели. Не се ли страхувате от плагиатство като давате ръкописа си на други хора преди да е завършен?

Не. На бета читатели се дава ръкопис, който има много пропуски и иска много работа, докато стане годен за четене. Ако някой е толкова мързелив, че да прибягва до плагиатство, този човек със сигурност няма да се заеме да приведе ръкописа във вид, който издателствата ще приемат. Пък и да не говорим, че чакането на отговор от издателствата е съвсем друг стрес, който плагиатът в никакъв случай няма да си наложи.

Както казах, да си творец не е работа за хора без търпение. Книгоиздаването не е начин да забогатееш бързо. Измамниците си пробват късмета в други, по-лесни браншове.

Бета читателите са много важна част от писателския процес, която помага на автора да види книгата си от друга гледна точка и да забележи пропуски, които само странични хора могат да посочат. Полезността им в пъти надскача притеснението, че някой ще ми открадне ръкописа. Ако искаме да създадем хубава книга, в никакъв случай не бива да се пропуска тази част.

Със сигурност има много хора, които обичат да пишат, но поради една или друга причина техните произведения не виждат бял свят. Какви съвети бихте дали на младите автори, които тепърва ще поемат по вашия път?

Съберете се с други неиздадени писатели и работете заедно. Обменяйте идеи, дискутирайте творчеството си, бъдете си бета читател един на друг и си помагайте да пробиете заедно. Пътешествието е по-забавно и по-продуктивно като е споделено.

Аз от дълги години съм член на писателска група с издадени и неиздадени автори. Групата ни е от цяла България, някои пишат на български, други на английски. Основно комуникираме в интернет, но няколко пъти в годината се събираме да пишем заедно и да наваксваме като приятели и като творци. Няма по-ценно от това да имаш другари в писателския процес.

Накрая не може да не ви попитаме да бъдещи творчески планове. Работите ли върху нещо ново?

Работя по нова историческа книга. Отново става въпрос за период от българската история и отново ще гледаме всичко през очите на силна главна героиня. Ще има щастлив край, и това не е спойлер – никога няма да ме видите да пиша трагедия. Всяко мое творение цели да остави читателя с усмивка след като прелисти последната страница. Ще издам и че ще има повече романтика. За никъде сме без романтика, хаха.

Последвайте Рени Станкова онлайн:

Фейсбук: ReniStankovaAuthor

Инстаграм: AuthorReniStankova

Goodreads: Reni_Stankova

Интернет страница: Официален уебсайт

Остави коментар

Абонирайте се за нашия имейл бюлетин и научавайте първи за новите ни книги и промоции!