Горски дух

l

Автор: Мартин Ралчевски

l

Страници: 316

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-29-1

Горски дух - Мартин Ралчевски

За книгата

Роман много по-различен от всичко онова, което излиза днес в областта на белетристиката. Кара те да почувстваш реално нещо, което трябва да признаем, че сме склонни да забравяме, а именно – притежаването от нас на безсмъртна и вечна душа!

Проф. д-р Николай Маджуров

 

Великолепна книга, която толкова години след нейното написване е все така актуална и пророческа! Книга, която има силата да преобръща и да вдъхва надежда в тънещия в безнадеждност свят. Защото нещата в този живот са гатанки от небето, както казва Св. Николай Велимирович. Изправени пред решаване на личният ни ребус, осъзнаваме че безобидни действия няма!

Гълъбина Желязкова.
Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив

 

Бог ни е дал свободна воля и това всъщност е най-голямото ни изпитание. Романът „Горски дух“ е необикновен разказ отвъд историята за преследването на една прекрасна мечта. За изборите, които правим и за реалното възвисяване на духа.

Ралица Кръстева, редактор


ОТКЪС

—————-

ПРОЛОГ

Марк хвана произволно една от старите и потънали в прах книги от библиотеката на покойния си баща и седна на канапето.
Кратки легенди и истории от древността. Заглавието веднага грабна вниманието му и той, с изненадващ и за самия него интерес, бързо я разгърна и зачете. Неволно попадна на ранновизантийска проповед, написана в периода между четвърти и шести век от благочестив монах, който поради скромност бе пропуснал да спомене името си.

„Живял някога буен и своенравен момък, който имал късмета и щастието да расте сред добри и скромни родители. Благодарение на старанието и трудолюбието им той не бил лишен почти от нищо. Когато дошло времето им и те напуснали тази земя, той получил в наследство не само къщата, в която живеели, но също и двадесет декара земя, засята с пшеница, петнадесет плодни дръвчета, три коня, две крави, множество птици и няколко златни монети. Имуществото, което наследил, било достатъчно за да се задоми и да живее спокойно. Тъй като това което придобил съвсем не било малко, без много усилия, но при добра организация, то можело да му носи достатъчно, за да изхранва бъдещето си семейство. За това обаче се изисквала известна воля и постоянство, които за съжаление той не притежавал. Не минало много и момъкът се залюбил с красива и умна девойка, за която скоро се оженил. Не след дълго тя го дарила с три прекрасни здрави деца – две момчета и едно момиче. Годините минавали, децата растели, а с тях и грижите и нуждите по отглеждането им. Задълженията и отговорностите на вече възмъжалия момък неусетно ставали все по-големи, което го плашело все повече.
Една вечер, след дълъг и изморителен ден, когато всички седели около масата и вечеряли, той се оплакал, че кръстът, който Господ му е отредил да носи, е твърде тежък за него и от доста време насам едва издържа под неговата тежест. Преданата му съпруга и децата не отвърнали нищо. Натъжени, те продължили да тропат с лъжиците и да сърбат от супата.
Когато привършили с вечерята и легнали да спят с него се случило нещо необикновено. Бил грабнат от два ангела, които изведнъж го повели право нагоре, като го представили пред самия Божи престол.
„Знаеш ли защо си тук?“ – попитал Господ.
Душата на мъжа силно се смутила, но външно запазил самообладание и отговорил, че няма никаква представа.
„Преди няколко часа, когато вечеря със семейството си, ти каза нещо, което силно разстрои сърцата им. Тяхната болка бе толкова голяма, че Аз реших да пратя ангелите си, които да вземат душата ти, докато спиш, за да ти покажа нещо, което много малко хора са имали късмета да видят приживе.“
След като казал това Господарят на всичко махнал с ръка и пред мъжа се разкрила чудна картина. Той изведнъж видял всички свои съселяни. Повечето от тях спели, но имало и такива, които въпреки късния час, продължавали да вършат нещо по къщите си. На пръв поглед нямало нищо необичайно. Младият мъж обърнал въпросително погледа си към Господ. Тогава Господ отново махнал с ръка; този път пред мъжа се открила картина, която толкова силно го смаяла и учудила, че той за дълго останал като вцепенен. На раменете на всеки, без изключение, незнайно от къде, се появил по един кръст. Някои от кръстовете били малки, други по-големи, но имало и такива, които с размера си надхвърляли и най-смелото човешко въображение. Силно изплашен от видяното, младият мъж понечил да каже нещо, но от устните му не се отронил нито звук.
„Искаш ли да видиш и твоя кръст?“ – попитал Господ.
„Ъъъ… да“ – едва доловимо промълвил мъжът“
Тогава Господ открил пред него собственото му тяло и той видял себе си да спи сладко.
„Какво виждаш?“ – строго попитал Бог.
„Себе си“ – с треперещ глас отвърнал той.
„А кръста си виждаш ли?“
Мъжът не отделял очи от тялото си, но, за разлика от съселяните му, върху неговите рамене нямало нищо.
„Взри се още!“ – настоял Господ.
В този момент, със големи усилия и неимоверно напрежение, мъжът едва успял да съзре и разпознае кръста върху собствения си гръб. Веднага след това той паднал ничком пред Твореца и горко заплакал.
Кръстът, които видял бил не по-голям от… бобено зърно.“

„Каква странна, но хубава история“, каза си Марк, и с още по-голямо любопитство отгърна страницата и се зачете в следващия разказ.

Съдържание

^

Няколко думи от автора

^

Предговор

^

Пролог

^

Първа част

^

Втора част

^

Епилог

За автора

Творчество

РОМАНИ 

СБОРНИЦИ С РАЗКАЗИ

  • Емигрант (2014)
  • Душа (2018)

ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ

  • Безкрайна нощ
  • Смисълът в живота
  • Аборт
  • Монах

АВТОРСКИ БЛОГ

www.ralchevski.blogspot.com

Мартин Ралчевски е православен християнски писател. Издатели и продавачи в книжарници споделят, че неговите книги винаги предизвикват интерес сред читателската аудитория.

Роден е на 4 март 1974 г. в гр. София. Завършва средното си образование в елитното за времето си училище на „Левски“ в София с профил академично гребане и плуване.

Духовно му проглеждане за Бога и вярата се случва, когато е на 16 годишна възраст.

Малко след това той прекратява професионалните си спортни занимания и се обръща изцяло към Православието и теологията. Кандидатства в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е приет за редовен студент със специалности богословие и география. След завършването на висшето си образование работи като преподавател в Софийската Духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. След това, като докторант, написва дисертация на тема „Свидетели на Йехова – критичен анализ“. Научен ръководител му е проф. Тотю Коев. По време на докторантурата си работи и като асистент в Богословския факултет в София по предмета Инославни и нехристиянски изповедания (вярвания).

Неговата обществена писателска дейност започва, когато взима участие като каскадьор в легендарния филм „Троя“, с участието на Брад Пит, в Мексико. Там той започва да пише стихотворения на български и на английски език. След завръщането му в България се появява неговия първи роман „Безкрайна нощ“, който тогавашния директор на издателство „Сиела“ Светлозар Желев квалифицира като завладяващ и смазващ и предрича успех на Ралчевски на писателската сцена.

В този период Мартин Ралчевски се жени. Една година след това му се ражда син, а няколко години по-късно и дъщеря. През 2009 г. той се премества със семейството си в югозападна Англия. По това време на книжния пазар вече има издадени три негови романа. В чужбина той написва още пет романа, два сборника с разкази и четири филмови сценария.

Критиците и взискателните читатели определят творчеството на Ралчевски като емоционално, християнско и задълбочено. То често провокира към сериозни и екзистенциални размисли. Поради тези причини постепенно той се превръща в любим автор на много четящи българи в страната и в чужбина.

През 2019 г. му се ражда още едно дете, момиче, и децата му стават три.

Сборникът му с разкази „Душа“ е на първо място по продажби в страната за няколко поредни месеца след издаването му според популярната класация на „БГ книга“.

Романът му „Безкрайна нощ“ е издаден на английски и руски език.

Романът му „30 паунда“ е издаден на немски език.

Очаква се романът му „Смисълът в живота“ (Изд. „Еделвайс“) да бъде филмиран.