Генерал барон Пьотър Врангел

Пьотър Николаевич Врангел е руски генерал и политически водач. Участва в Руско-японската война, Първата световна война и Гражданската война в Русия. Бива избран за главнокомандващ на Бялата армия в Южна Русия след оставката на генерал А. И. Деникин, а по-късно, след края на войната в емиграция създава Руският общовойскови съюз (РОВС) – най-голямата, уважавана и най-дълго съществувалата сред руската диаспора военно-политическа организация.

Врангел е роден на 15/27 август 1878 г. в Зарасай, Литва. Произхожда от стария благороднически род Толсбург-Елистфер от германско-датско-шведски произход и неговия клон Врангел. През 1896 г. завършва реалното училище в Ростов и през 1901 г. се дипломира в Минно-геоложкия институт в Санкт Петербург по специалност минен инженер-геолог. След това постъпва в армията, служи в кавалерията, завършва Николаевското кавалерийско военно училище и се уволнява с чин корнет. Заминава за Иркутск на чиновническа служба, като подчинен на генерал-губернатора. След избухването на Руско-японската война той отново се връща към военната служба, но този път завинаги.

В Първата световна война участва като командир на кавалерийски ескадрон. Следващият етап от военната кариера на Пьотър Николаевич е произвеждането му „за военни заслуги“ в генерал-майор през януари 1917 г. От края на 1917 г. живее в дома на тъща си в Ялта, където скоро е арестуван от болшевиките. След кратко задържане по донос от червените палачи, извършващи масови разстрели, е спасен благодарение на застъпничеството на много хора в града и активната намеса на съпругата му.

След капитулацията на Германия той пристига в Екатеринодар, освободен от доброволческата Бяла армия на ген. Деникин, наследника на загиналия славен генерал Корнилов, където поема командването на 1-ва кавалерийска дивизия. Успява да изгради кариера благодарение на личните си заслуги, но поради разногласия с главнокомандващия генерал Деникин скоро се озовава в оставка. Поради настъпвавето на критични моменти за анти-болшевишките сили обаче, Деникин навпуска армията и тогава, в най-критичния момент, Врангел е избран единодушно от генералите на Бялата армия за нов главнокомандващ.

По това време болшевиките хвърлят всичките си сили срещу Черния барон и неговите подчинени. Врангел разбира, че ситуацията е безнадеждна. Затова започва систематично да организира последния предложен от него план – евакуацията.  Заедно с Врангел над 150 хиляди души напускат последната педя свободна руска земя – Крим.

В изгнание продължава да се грижи за руските емигранти и надеждата му един ден Русия да бъде освободена от болшевишкия гнет не престава.

Умира в Брюксел на 25 април 1928 г.  През октомври 1929 г. тленните му останки са препогребани в руската църква „Света Троица“ в Белград в присъствието на хиляди белоемигранти.