Възкресение – Македония 1941

l
Автор: Сотир Нанев
l

Страници: 102

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-28-4

Възкресение - Македония 1941 - Сотир Нанев

За книгата

Македония е безспорно най-романтичният български национален блян, който през последните 150 години е носил повече болка и горчивина, отколкото радост на българската душа. Но все пак в нашата история е имало и моменти, когато този блян се е превръщал в тържествена реалност.

Именно за един такъв момент ни разказва Сотир Нанев. Роденият в Прилеп български офицер е един от първите, които влизат в новоосвободените български земи през 1941 година. Заедно с още няколко българи обикаля областта, за да организират временна администрация, преди да навлезе българската войска и официалните български власти да поемат управлението.

В книгата си Нанев разказва за ентусиазма на хората, които ги посрещат във всеки град, който посетят, за трепета, с който те очакват да видят първия български войник, да получат някакви новини от Майка България. Особено трогателни са срещите между пътуващите и техни роднини, които не са виждали от дълги години.

Всичко това, майсторски описано от автора, доказва още веднъж българския характер на населението по тези земи, което не е забравило и загърбило своята народност, въпреки над 20 години кървава югославска власт, преследвания, репресии и заселване на сръбски колонисти.

ОТКЪС

—————-

За Македония са писани много книги, някои от които са издания на Македонския научен институт. В последно време излязоха и книгите на Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, Андрей Тошев и Георги Константинов.
Имах възможност да отида в тази българска земя веднага след немските войски и поради това имам и първите впечатления от историческите събития, които донесоха най-светлата радост на Македония.
От съзнание за дълг към историята се осмелих да предам според силите си тези впечатления. Тази книга няма никакви други претенции.

С. Нанев, 1941 г.

През границата

Една случайност ни даде възможност – на неколцина мои другари и на мен – да отидем първи в току-що освободена Македония. Бурята на войната едва бе стихнала в северните области на Македония, а в южните продължаваха да се водят боеве, когато преминахме границата при Камилата (Деве баир). На граничния пункт на този проход съм идвал неведнъж, вперил поглед в далечината, с мисъл за съдбата на онези, които някога оставихме там. Тогава граничната линия наистина беше крепост – с телените мрежи, с вълчите ями и с разните наблюдателници. Тази граница беше страшна, нечовечна за всеки, който имаше възможност да се изправи пред нея. Похитителят беше взел всички военни мерки, за да запази ограбеното. Днес, когато храбрите войски на Третия райх бяха преминали тази граница-крепост, всеки бункер и наблюдателница представляваха купчина градивен материал.

– Оттук, на двадесетина метра от граничния камък, след полунощ на шести април германските артилеристи насочиха своите оръдия и за кратко време разрушиха цялата укрепителна система на сърбите – разправяше един наш граничен подофицер. – Тук, на този пункт, аз служа доста отдавна. Пък и редовната военна служба изкарах все по тази граница. Зная какъв непоносим труд вложиха нашите братя, карани насила от сърбите да работят по тези укрепления. Наведени и в повечето случаи обърнати с гръб към нас, те не смееха да погледнат насам, забранено им беше. Всяко най-малко неподчинение можеше да им донесе много неприятности…
– Аз съм от тези места. Помня през моето детство, пък и баща ми ми е разправял какво оживление имаше някога по този път, през този проход – продължи подофицерът. – Някога турците са поддържали много добре тази съобщителна артерия. Но сърбите я затвориха. Не даваха пиле да прехвръкне. Страхуваха се. И затова този някога оживен път сърбите не го поддържаха – буреняса.

Заселването на славяните в Македония се извърши главно от Северозападна България през този най-къс път – Радомир, Кюстендил, към Скопие, и втори – Радомир, Дупница, Горна Джумая, Демир Хисар за Бяло море. С тези естествени съобщителни линии някои обясняват еднородността на славянския елемент в България, Тракия и Македония.
По същите пътища в течение на векове били поддържани и държавно-политическите и културни връзки.
Сега пътят от билото на прохода към Македония беше много развален и опасен. През деня е имало нещастни случаи с няколко камиона. Една германска пионерна група усилено разширяваше и укрепваше опасните места. Работата не беше привършена и ние трябваше да чакаме два-три часа на самата граница, докато стане възможно преминаването.
Часът беше около осемнадесет, когато началникът на германските пионери даде знак за тръгване. Ние преминахме границата и влязохме ликуващи в новоосвободена Македония. От гърлата на всички се чуха възторжени слова за този многоочакван ден: Македония, люлката на българската писменост, е свободна и присъединена към майката родина.

Не ми е възможно да предам чувствата си за това велико събитие от нашата най-нова история. Нека това сторят други, по-достойни майстори на перото. На мен ми стига, че преживях този момент с всичката му сила, и съм особено благодарен на онези, които ми дадоха шанс за това.
Отначало казах, че една случайност ни даде възможност да отидем първи в новоосвободена Македония. Тук ще кажа и нашата задача: от съответно място ни беше възложено да установим временни управления в новоосвободените градове до идването на редовните български административни власти. Тази задача, разбира се, приехме с небивал възторг и с благодарност. Нека ми бъде позволено да отбележа, че това беше и една награда от провидението за нас, на които не ни се разрешаваше да минем през югославската територия дори и с транзитна виза.
В София се беше разчуло за заминаването ни и при тръгването се бяха натрупали около нас много наши роднини, приятели и познати, които ни възлагаха безброй поръчки и ни отрупваха с подаръци за свои близки в Македония. Мнозина ни завиждаха. Всеки искаше да бъде на наше място. И с право. След толкова дългогодишни борби и многобройни жертви да отидеш да поздравиш своя роден брат и сестра, свободни вече, и да получиш възторжена братска целувка, притиснат здраво в прегръдките им, и замаян от щастие да слушаш топлите молитви на старица, отправени към всевишния от благодарност за великото събитие, са неповторими моменти на възторг и радост, които всеки би искал да преживее. Всичко това ние видяхме и изживяхме с опияняваща сила.
Неописуеми са страданията в толкова вековното робство на нашите братя в Македония. Затова и радостта им е тъй голяма. Надеждите и упованията за правда и самоопределение на народите бяха една изкусна залъгалка от страна на онези, които ковяха съдбините на народите. Македония, наречена от някой „градина на мъките“, беше типичен пример в това отношение. Своя протест срещу робството българите от Македония изразиха с няколко въстания. Целокупният български народ води три войни за свободата на брата роб, в които българската войска покри с много победи своите бойни знамена. В края на всяка война съдбата отреждаше ново робство. За Македония настъпваха още по-черни дни. Но дойде денят на правдата, когато войските на Райха счупиха веригите на робството и ние, неколцината щастливци, вървяхме вече из свободната българска земя на Македония.

От граничния проход Камилата пътят се спуска доста стръмно към коритото на Крива река. Многото бойни коли, минали през този неподдържан и изоставен път, го бяха разрушили. А и „щуките“ със своите точни попадения бяха допринесли много, за да бъде преминаван трудно.
Тук ясно се виждаха следите на войната. Германските войски са действали с изненадваща бързина. Това личи от многото изоставени сръбски бойни материали. Една гранична застава, построена близо до пътя, на около три километра от граничната линия, беше претъпкана от пленници сърби. По лицата им се четяха уплаха и примирение. Други пленници работеха по укрепването на пътя.
Долу тече Крива река, по чиято долина минава пътят за Крива паланка. Тук срещнахме и първите новоосвободени селяни от близките села, които на поздравите ни радостно сваляха шапки и ги размахваха със сияещи лица.

Съдържание

^

През границата

^

Крива паланка

^

Куманово

^

Скопие

^

Велес

^

Село Извор

^

Прилеп

^

Крушево

^

Битоля

^

Ресен

^

Охрид

^

Село Смилево

^

Лерин

^

Воден

^

Солун

За автора

Без изображение

Сотир Нанев е роден в края на XIX век в Прилеп, тогава в Османската империя. През 1910 година се установява в София. След Първата световна война се включва в редиците на ВМРО, където гравитира около привържениците на Иван Михайлов. След Горноджумайските събития в 1924 година, Нанев влиза в редакцията на „Илинден“.

Сотир Нанев е един от първите български офицери, които влизат в Македония при установяването на българското управление в областта. Посещението се извършва между 10 и 19 април 1941 година, преди навлизането на българските войски. По-късно е областен управител на Битолска област. Есента на 1944 г. Нанев участва в опита за прогласяване на Независима Република Македония. Връща в България и изчезва безследно, след като е извикан от новите власти за справка.