Неизменният антропологичен облик на българите

 

l

Страници: 82

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-04-8

За книгата

От дълго време в българското общество битува мнението, че нашият народ е някаква амалгама от различни народи и племена, които са живели или са преминавали през територията на днешна България. Дали това е обективна реалност, или по-скоро целенасочено наложен мит, са се опитали да докажат още преди повече от 70 години група български интелектуалци.

В тази книга са събрани изследването на Димитър Д. Съсълов (индустриалец, основател на „Българската Орда”), което той прави за произхода на днешните българи, заедно с брошура издадена от организацията „Ратничество за напредък на българщината“, в която обширно е разгледана темата на антропологичния облик на българите. И двата материала са написани на базата на множество изследвания, направени от авторитетни български и световни учени в сферата на биологията, генетиката и антропологията. Сред тях личат имената на проф. д-р К. Дрончилов, проф. д-р Стефан Ватев, д-р Панайот Ганев, проф. д-р Милко Балан, проф. Хиршфелд, проф. Мануила и др. Цитираните данни от тези изследвания и съпоставките между тях ни разкриват една съвсем различна картина от общоприетата теза за антропологичния характер на българския народ.

Всички изводи, от изнесената информация в тази книга, гласят, че народът, като естествено образувала се общност от хора в продължение на хилядолетия, е доказуема обективност, а не абстрактно етническо самосъзнание.

ОТКЪС

—————-

1. Действителност

Най-голямата придобивка на науката през XIX век се състои в развитието на биологията, а най-голямата придобивка на биологията се състои в откриването на законите за наследствеността.

Откак Коренс, де Фрис и Чермак преоткриха около 1900 година законите на Мендел и ги направиха предмет на многостранно научно изследване, усилията на хиляди изследователи изградиха бързо и стройно науката за наследствеността — генетиката. Тя хвърли обилна светлина върху същността и механизма на наследствеността и успя да ги изрази дори математически. И някои от най-големите въпроси на живота, които бяха по-рано предмет на спекулативно, интуитивно или мистично отношение, станаха предмети на точно експериментално изследване и доказване.

Това обстоятелство обогати човешкото познание, но то още не е преградило някои стари заблуди на човешката мисъл. Защото е нужно време, докато една нова наука измести стари традиционни отношения и докато заеме онази част от кръга на образователната система, която й се пада всъщност. Тази е причината, поради която хората и до днес още не използват за своя живот някои истини, които използват по отношение на растенията и на животните. За усъвършенстването на културните раснения и на домашните животни държавата ни прилага широко придобивките на науката за наследствеността, но усъвършенстването на нацията е предоставено на случайността. Растениевъдството и скотовъдството са направили чудеса с растения и животни и далече са надхвърлили постиженията, които се срещат в природата. Днес могат да се създават по поръчка сортове растения и раси домашни животни и все пак по отношение на нацията се поддържа старият случаен ход на нещата, като че ли науката нищо не е открила.

С хората и без това не може да се борави по воля, както се борави с растенията и с животните, но затова пък е толкова по-наложително да се прекратят поне някои явно дегенеративни процеси.

Най-важното нещо за една нация е запазването на здравето. Но повечето от хората мислят, че запазването на здравето на нацията се състои в запазването от болести. Тази представа е, колкото наивна, толкова и невежествена.

Нацията има своя жизнеспособност и то, както в телесно, така и в духовно отношение. А тази жизнеспособност може да спада или да се запазва или дори да се повишава, в зависимост от грижите, които се полагат за нея. Една раса животни може да бъде добре запазена от болести и може да бъде добре хранена и гледана и все пак да загубва постепенно жизнеспособността си вследствие неправилно развъждане. Затова скотовъдството използва човешкото познание и се намесва с голям успех. Защо трябва тогава да се оставя жизнеспособността на нацията на случайността? Освен борбата за опазване на нацията от болести и борбата за социална правда, която цели да създаде добри условия за всички, нужна е планомерна работа и за повишаването на общата, духовна и телесна жизнеспособност на нацията.

Всъщност българинът се отличава с извънредно силен усет за запазване здравето и жизнеспособността на потомството. Това се дължи отчасти на патриархално, съхранителното въздействие на турското владичество в продължение на пет века, през които останалите европейски народи са били подложени на народностни и културни дифузионни промени. Това се дължи отчасти на живота сред природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето с растения и с домашни животни. “И куче да вземеш, от сой го вземи”, казва българинът. А той наистина прилага в своя живот тази истина. При избор на снаха или на зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически и душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цяло севернобългарско село се размирило задето най-имотният селянин поради лакомия взел от съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна песен и още след три поколения, значи сега, в наше време, една трета от селото вече е поразена от епилепсия. Но то е пък изолирано от околните села, които не се сродяват с него. Такъв усет и такова чувство за отговорност има българският селяк към жизнеспособността на потомството си. Народните ни песни са богат източник за примери. Само полукултурни среди, които са се откъснали от българския корен се сродяват с гнилоча. Родовият усет на българина отива дори до крайност. На село вземат много рядко снаха или зет от съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усет се дължи и слабата асимилаторска способност на българския народ в миналото. Докато съседните ни народи смятат за свой всеки инородец, който добие тяхното народностно съзнание, българинът смята, например, за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадядо е бил инородец. Този усет отива дори до страх от сродяване с чужденеца. От там и търсенето дори на капка чужда кръв у някои сънародници и същевременно готовността за лични оскърбления на тази основа в случай на лоши отношения. Българинът е склонен да не признава за българи дори части от българския народ. Докато съседните народи искат непрестанно откъсването на части от българския народ, българинът е по-скоро склонен да забрави своето, отколкото да помисли за вземане на чуждо население. Тази черта не е добра, защото води към губене на своето, но тя има и добра страна. Тази черта се дължи, може би, отчасти и на историческото ни минало, но тя е характерна за българина и трябва да се запомни, защото обяснява до голяма степен заключенията на изследванията, които ще бъдат изложени по-нататък.

Повечето хора не са подготвени да мислят вярно върху средствата за запазването на народното здраве. Те са склонни да

изхождат от съображения, които изглеждат само хуманни. Човечно е наистина да се грижиш за епилептиците и за душевно болни хора със съответна наследствена заложба. Но човечно ли е да им създадеш условия и да направиш големи жертви, та непременно да оставят колкото може по-многобройно потомство? Човечно ли е създаването на многобройно нещастно поколение? Не е ли това равносилно с размножаване на страдалците и на страданията, а освен това и с унищожението на нацията? В страни като Дания, където медицинската помощ се прилага широко и отдавна в тази наглед хуманна посока, са усетили вече явно накъде отиват и са много сериозно загрижени. И там компетентните са убедени вече, че грижите и човечността към страдащите от някои болести трябва да се прострат само над вече пострадалите, но че трябва да се избегне нарочното им разплодяване. И по такъв начин опират до въпроса за стерилизацията. Стерилизацията на мъжа става безболезнено, без отнемане дори на част от органи, не намалява никак, дори увеличава възможността за съответна радост и се препоръчва само по отношение на няколко явно наследствени болести, мъчителни за човека и опасни за обществото. Една добра медицинска пропаганда буди човечността у страдащите и ги подтиква към доброволно несъздаване на нови нещастници и то без да се лишат от радост. Нациите, които започнаха да изпълняват дълга си, ще бъдат само след две-три десетилетия вече много напред в здравно и социално отношение, а онази неразбрана човечност в други страни се оказва вече майка на нещастия и на национално израждане. Един човек или едно общество могат да не разберат или да отхвърлят една истина. Това е тяхна работа. Но трябва да се помни, че в такъв случай не пострадва самата истина, а пострадва този, който не я е разбрал или който я е отхвърлил. Има заблуди, които много скъпо се заплащат. При насочването на своя собствен живот отделният човек има донякъде свобода, но отделни хора нямат право със свои заблуди да увреждат и убиват цяла нация.

Съдържание

W

I. Д. Д. СЪСЪЛОВ, ЗАБЛУЖДЕНИЯ ПО ПОТЕКЛОТО НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ

W

II. АНТРОПОЛОГИЧНИЯТ ОБЛИК НА БЪЛГАРИТЕ

^

1. Действителност

^

2. Диагноза

^

3. Обяснение

^

4. Стойност

^

5. Светогледът

За авторите

Тази книга е сборник от антропологични изследвания на Димитър Съселов, юрист, публицист и историк и на организацията „Ратничество за напредък на българщината“, които са правени през 30-те и 40-те години на 20 век.