Антон Оруш: Моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника

– Здравей Антоне, само преди няколко дни излезе твоята нова книга – „Произведено в България. 101 български технически изделия“. Какво могат да намерят читателите в нея и с какво тя се различава от първата ти книга?

– В тази книга съм събрал 101 български технически изделия, главно от моята колекция – противогаз и пожарогасител от Царство България, Първия български рентгенов апарат, минотърсач МТ-66, български сглобяеми къщи, Първата българска картечница и други такива интересни неща. Новото в сравнение с предишната ми ,,Голяма книга за българската техника“ е, че тук присъстват статии за нови устройства, които съм намерил или за които съм научил в последните години, след излизането на първата ми книга. Тук нагледно показвам с какво се е обогатила моята колекция напоследък, макар и да не съм включил всичко ново в нея, разбира се – книгата би станала прекалено огромна. Всяко устройство е представено със снимки и подробен обяснителен текст за него, така че читателите мога да придобият пълноценна представа за цялото разнообразие от техника, което България е произвеждала през десетилетията. Новата ми книга е продължение на предишната.

– Ти притежаваш най-голямата колекция от технически изделия, произведени в България. Разкажи ни как се събуди в теб интереса към българската техника?

– Колекцията се роди от интереса ми към старата техника въобще. Още на 12-13-годишна възраст събирах всякакви стари апарати (в началото само телевизори и радиоприемници на по 50-60 г.), защото много ми харесваше… външният им вид! После се заинтригувах и как работят те. Започнах да чета първо ръководствата за употреба, после разни статии за история на изобретенията и така навлизах в историята на техниката.
През 2006 г. започнах да следя чуждестранни сайтове в тази област и забелязах, че във всички страни се търси и систематизира историята на съответната национална техника, докато за българските апарати не намирах почти нищо. Затова реших, че трябва да започна да събирам само български устройства.
Аз винаги съм обичал всичко българско. В училище любимият ми исторически период беше Възраждането. Оказваше се обаче, че в Интернет дори няма сигурна информация кога е основана първата българска радиофабрика, да не говорим пък за други неща! Виждах и много хора, които масово изнасят на боклука старите апарати, а там клошарите ги разкостваха, за да върнат шаситата им на старо желязо.
Никъде не намирах и написана пълна техническа история на България. Освен това липсваше информация за българските изобретатели, работели в чужбина.
Тази работа не трябваше да оставям така. Трябваше аз да събера, да изследвам и да публикувам колкото се може повече от разпадащата се българска техническа история; друго време нямаше да ни чака. Втора такава колекция в момента няма и както обичам да казвам – това е задача от национално значение.
Затова си определих бъдеща програма как да събера такава многообразна сбирка, започвайки от домашните устройства. Лека полека в колекцията ми навлязоха какви ли не щуротии – автомат за пържене на палачинки, първият български таблет от 1988 г., български електронен шах, телефонни номератори, гарови часовници и военнополеви телефони от Царство България. Сдобих се дори с първия български фотоапарат „Еделвайс“ от 50-те години на миналия век! Към днешна дата имам над 500 устройства в колекцията.
Искам да събера колкото се може повече от старата българска техника, да я запазя от унищожение и да я популяризирам. Затова моята дейност може да се опише като Ноев ковчег за българска техника – издирвам оставащите все по-малко късчета от нея.

– Дай ни пример за някои от най-интересните и причудливи експонати в твоята колекция.

Ето напр. йонофоратор, врачански, от 70-те години. Йонофорезата е въвеждането на антисептични разтвори в зъба и костта около него с помощта на електронни заряди. С такъв ми правеха йонофореза на зъбите 2006 г. – още се ползваше! Слагат ти двете сонди в устата и се почва. Електрическият ток се използва в денталната медицина за диагностика, обезболяване и лечение на заболяванията на зъбите и на пародонтални и лигавични заболявания. Лекарствената електрофореза е лечебен метод, при който се съчетават електрически ток и лекарствени вещества. Общото действие на двата фактора – лекарственото средство и електрическият ток – предизвиква физико-химични и биологични процеси в организма, които водят до терапевтичен ефект.
Йонофорезата помага за лечението на възпалителни процеси като грануломи и други видове костни резорбции, следствие от хронични периодонтити. Цели се създаването на достатъчно плътен поток от електрически заряди, с което се постига въвеждане на по-голямо количество антисептични йони и максимална редукция на остатъчните микроорганизми. По този начин се оздравяват зъбите.

Ето и противогаз. Противогази страната ни произвежда още от 1923 – 1925 г. в Държавната военна фабрика в Казанлък. Изобразеният тук не е ползван никога – жива капсула на времето!, – а печатът на дихателя е: ,,12 декем. 1939 г.“.
Лицевата част на противогаза е от гумиран плат. Пред наочните стъкла има гнезда, в които се слагат пластинки против изпотяване. Отвътре е пришита мека кожа, която служи за плътно прилепяне към лицето и осъществяване на херметичност.
Клапанът за вдишване е една гумена пластинка, а за издишване – слюдена, притисната от спирална пружинка. Има и друг модел с друг дизайн на издихателния клапан.
Лентите са една челна, две слепоочни, две тилни и една вратна, съединени чрез тилна кожена подложка и служат да прикрепват противогаза към лицето при носенето му.
В металния дихател има тристепенна защита срещу бойни отровни вещества във военна ситуация. Дихателите са 2 вида: малък и голям. При бойна концентрация защитната мощ на малкия е до 8 – 10 ч., а на големия – 2 – 3 пъти повече. Отгоре завършва с гърловина с резба, за да се навие към наустния пръстен или клапанно-разпределителната кутия на противогаза.
Ако се стои по-дълго време с противогаз в радиоактивно заразена зона, целулозният пласт задържа все повече частици, а по противодимния филтър се натрупват радиоактивни прашинки. Дишането се затруднява, а филтърът става радиоактивен.
Противогазите от Царство България се носят в памучна торба. Те се ползват в Българската армия чак до 1960-те г.!

Минотърсач МТ-66 – военен уред от 1966 г. Предназначен е за откриване на предмети от черни и цветни метали или предмети, съдържащи в себе си метал и намиращи се в почвата, под снега, във вода или зад други прегради от немагнитни материали.
МТ-66 се състои от:

• търсещ елемент, който представлява херметична пластмасова кутия. В нея се намират генераторната бобина, двете намотки на приемника и елементите на генератора;
• кутия с тръба. Накрая на тръбата има шарнирно съединение, към което е прикрепен търсещият елемент. По този начин може да се променят ъглите на търсещия елемент и тръбата според позата на работа с минотърсача (лежейки, стоейки);
• усилвателен блок;
• дръжката на уреда, която е същевременно и гнездо за батерии;
• наушници;
• стоманена сонда, чийто алуминиев корпус е свързан с резбово съединение към дръжката;
• брезентова торба с презрамка, предназначена за носене на минотърсача.

Търсещият елемент е изработен от удароустойчива пластмаса и представлява херметично затворен правоъгълник, в който се намират генераторната и две приемни бобини.
Отгоре са монтирани два потенциометъра, с които се настройва апаратът, миниатюрен ключ и контакт за наушници.
Минотърсачът се настройва, като се върти ту единият, ту другият потенциометър, така че да се постигне минимално равнище на звуковия сигнал в наушниците (с въртенето се съгласува работата на приемните бобини).
Наушните слушалки служат за индикация на открит метален предмет. Когато в зоната на откриване няма такива, в наушниците се чува само тих звуков фон. Когато обаче се открие метален предмет, започва свистене, което е толкова по-силно, колкото търсещият елемент се приближава към предмета.

– По какъв начин намираш нови експонати за твоята колекция? Издирваш ли определени изделия специално или чакаш те да те „намерят“?

– Най-често намирам нови експонати по търговските фейсбук групи и по сайтовете за продажби. Имам и верни хора и добри приятели, които ми показват, ако намерят нещо, което може да ме заинтересува. Също така, имам обяви за търсене на определени устройства и понякога и по тях се обаждат хора.

– Историята на българската техника за съжаление е много слабо позната сред широката общественост. Какво, според теб, може да се направи (извън твоите книги), за да бъде тя по-популярна?

– Да влезе като съпътстващ материал в обучението по история, защото старата ни техника е част от историята на българския народ, да се организират повече събития за технологичното ни развитие в миналото, да има повече демонстрации, документални филми, повече статии в Интернет – такива неща.

– Ако не е тайна, би ли споделил какви бъдещи планове имаш, свързани с твоята колекция и каузата за популязирирането на историята на българската техника?

– Вече започнах да подреждам материала за следващата книга. Подготвям и статия за нещо много интересно от историята на българските компютри, както и за стари български електромедицински апарати. Ще ги публикувам в сайта си Sandacite.BG.