Аз бях пилотът на Хитлер

l

Автор: Ханс Баур

l

Страници: 398

l

Корица: Мека

l

ISBN: 978-619-7186-20-8

Аз бях пилотът на Хитлер - Ханс Баур

За книгата

Като част от най-приближения кръг до Хитлер, Ханс Баур оставя със своята автобиографична книга един безценен исторически документ за германския Фюрер и Третия райх.

Баур се запознава с Адолф Хитлер през 1932 година, когато бива нает да пилотира самолета, с който бъдещият райхсканцлер лети от един предизборен митинг към друг. Така той става негов личен пилот и остава такъв чак до смъртта на Хитлер през 1945 година. Благодарение на това Ханс Баур е свидетел на някои от най-съдбоносните събития в Германия и Европа през периода 1933-1945. Сред тях са „Нощта на дългите ножове“, атентатът срещу Хитлер в Бюргербройкелер, подписването на пакта Рибентроп-Молотов в Москва, посещението на Фюрера в окупирания Париж и последните минути на германския диктатор в бункера му в Берлин.

С правителствения самолет на Хитлер Ханс Баур лети много от значимите европейски държавници и политици през 30-те и 40-те години на 20 век, като Мусолини, Хорти, Лавал, Антонеску, Гьоринг и Рибентроп. Сред тях е и българският Цар Борис III, който е първият държавен глава, летял в самолет, пилотиран от германеца. Той качва на борда си българския монарх още като граждански пилот на Луфтханза в полет от Цюрих до Виена. В последствие няколко пъти лети Цар Борис III от София и обратно за срещите му с Хитлер. След един от тези полети той гостува на Царя в двореца „Врана“, за което пише и в книгата си.

През годините на Втората световна война често му се налага да лети командващите генерали на различните армейски части на съвещания във „Вълчата бърлога“ при Хитлер или самия него до фронтовете на войната.

След самоубийството на Хитлер попада в съветски плен, с което започват най-тежките години от живота му. 10 години е подложен на разпити и мъчения, многократно е прехвърлян в различни затвори и лагери, съден е няколко пъти. През 1955 година е освободен и се завръща в Германия, а малко след това публикува своите спомени, които сега се издават за пръв път и на български език.

ОТКЪС

—————-

Предговор

С публикуването на моите спомени не възнамерявам да давам принос към световната история. През целия си живот бях обладан единствено от страстта към летенето. Щастието на този свят за мен беше някъде между небето и земята, а шумът на витлата беше любимата ми музика. Мои пътници бяха големите и силните на деня и тяхната безопасност беше за мен висша повеля. С мен летяха учени и културни дейци, короновани глави и политици от много нации. Но моята задача не е да изследвам дали те ще издържат на неумолимата присъда на историята.
Затова тази книга няма да обвинява или да оправдава. Тя цели единствено от пълнотата на моите спомени да блеснат светлинки и да осветлят епизодите и преживяванията, които според мен си струва да бъдат отбелязани. Доколкото те са и отражение на времето и засягат човешки съдби, нека да бъдат и принос към историята. Като цяло бих искал да приканя моите читатели да съпреживеят големите полети, които ме издигнаха над планини, долини и държави, при буря и при слънце.
В една книга, която излезе през последните месеци, пишеше следното: “Народът, който очаква информация, бива залъгван със съмнителни сензации. Във Фридланд редакторът на един световен вестник се обръща към капитана, пилотирал самолета на мъжа от Браунау в най-лъскавите му периоди от митинг до митинг, от политически триумфи до необратимото унищожение на неговата страна. Мъжът в дафълкот дава на капитана визитната си картичка и казва небрежно: „Напишете ни вашите мемоари, готови сме да платим всяка цена!“. Няколко дни по-късно капитанът вече води преговори в Лондон”. Не съм бил в Лондон! Аз уважавам правото на информация. Обръщайки поглед назад, се постарах да опиша нещата такива, каквито ги видях и както ги преживях. Без да ламтя за сензации, се опитах да допринеса за по-добра информираност. Не съм записал нищо, което не знам с точност.
Днес, когато си спомням за изминалите години, виждам събития и фигури, запечатали се завинаги в съзнанието ми, да минават покрай мен като цветен вълнуващ филм. Пътят от тишината на родното ми място в Горна Бавария до руското пленничество и после обратно в родината беше дълъг. Част от него са срещите и преживяванията от живота ми като летец.

Първи полети по време на война и мир

Най-голямото ми желание е да летя

Роден съм през 1897 г. в Ампфинг край Мюлдорф, онова историческо място, което някога е изиграло важна роля в германската история. Още на две години съм се преместил с родителите си в Мюнхен, където по-късно посещавах начално и средно училище. Тогава дори не съм подозирал, че един ден ще стана пилот. Цивилната ми кариера започна в една железария в Кемптен, където се обучавах за търговец, и може би целият ми живот щеше да мине между стола и пишещата машина, ако не беше настъпила Първата световна война.
Бях точно на седемнайсет, когато войната започна. В онези дни през цялата страна премина вълна от въодушевление. Нищо чудно, че то обхвана и мен и ме изпълни с желанието да стана войник. Баща ми, разбира се, не споделяше този ентусиазъм. По неговия внимателен начин той се опита да ме отклони от намерението ми, но в младежкото си безразсъдство аз не се отказвах, докато накрая той даде съгласието си да се запиша като доброволец в пехотата в Кемптен. Но там не ме приеха. Още не бях достигнал задължителния минимум за ръст, освен това решиха, че гърбът ми не би издържал да бъде натоварен с тежката войнишка раница. Най-добронамерено ме посъветваха да порасна още малко и същевременно се опитаха да ме успокоят с уверението, че войната ще продължи по-дълго и ще имам достатъчно време да предоставя силите си в служба на отечеството. Тази новина беше за мен голямо разочарование и аз се върнах истински натъжен към търговското си обучение.
Все още обаче не се отказвах. Пилотите не носят войнишки раници, си мислех. Така през септември 1915 г. отново опитах късмета си. За по-сигурно се обърнах директно към най-висшата инстанция – писах до германския канцлер и го помолих да ми съдейства да ме вземат в отделението за летци резервисти в Шлайсхайм. Отговор от канцлера не получих, но от Шлайсхайм дойде следното писмо: “Вашата молба до Негово величество германския кайзер беше препратена към нас. За съжаление обаче, понастоящем нуждите са напълно покрити, така че в момента не можем да Ви назначим. При необходимост ще се свържем с Вас”.
Това е първият документ, свързан с кариерата ми на пилот, който пазя до днес. Мина обаче доста време, преди желанието ми да се осъществи. Четири седмици чаках отговор, докато търпението ми не се изчерпа и отново писах до кайзера с молба да ме вземат във военноморската авиация. От секретаря на Военноморския флот в Берлин получих отговор, че молбата ми е била предадена и мога веднага да отида във Вилхелмсхафен. Два дни по-късно от Шлайсхайм дойде новината, че ще бъда приет в отделението за летци резервисти. Не ми беше трудно да избера. Опаковах нещата си и на 25 ноември 1915 г. се записах в Шлайсхайм. След двумесечното обучение за новобранци бях изпратен на фронта в баварския авиационен отряд 1B. Другарите ме посрещнаха сърдечно. Когато обаче забелязаха мъха по брадичката ми, се усъмниха дали са извадили късмет с мен. Според тях аз бях от последните резерви. “Щом вече идват хора като вас и ако това са резервите, с които родината ни разполага, значи войната няма да продължи още дълго!”, каза един от тях. Подобни изказвания, естествено, ме притесняваха, затова в началото доброволно се записах да работя в канцеларията.

Съдържание

^

Предговор

^

Първи полети по време на война и мир

^

С Хитлер над Германия

^

Между Сталинград и Пиренеите. Без самолет в бункера на Райхсканцлерството

^

Безкрайният поход през Русия. Отново в родината!

За авторА

Ханс Баур

Ханс Баур е роден на 19 юни 1897 в Ампфинг, Бавария. Баур е пилот на Адолф Хитлер по време на политическите му кампании в началото на 30-те години. По-късно става личен пилот на Хитлер и водач на ескадрата на Райхсрегиерунг. Пленен е от Съветския съюз в края на Втората световна война и е затворник в СССР в продължение на десет години. Умира в Хершинг, Бавария, през 1993 г.